Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП срещу Решение № 998 от 06.06.2017 г., постановено от Административен съд – Бургас, по адм. дело № 2067 по описа на същия съд за 2016 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 021201372 от 13.11.2012 г. на инспектор по приходите при ТД НАП-Бургас, частично потвърден с решение №24 от 23.01.2013 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ НАП, с който са определени задължения по ЗДДС отм. - допълнителен ДДС за внасяне за данъчни периоди месец май 2006 г. в размер на 2 200.00 лева-главница и 1 735.94 лева - лихва и месец октомври 2006 година в размер на 2 000 лева-главница и 1 468.88 лева - лихва, както и определения данък по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за данъчен период 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г. за сумата над 6 957.50 лева и лихва за сумата над 4 715.25 лева.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция.

Ответникът – Г. Б. в качеството му на [фирма], представляван от Б. Б., оспорва касационната жалба в съдебно заседание и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и...