Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Перник (ОС - Перник), подадена от адв. М. Е. от АК Перник в качеството й на пълномощник срещу Решение № 299 от 06.10. 2016г., постановено по адм. дело № 220/ 2016 г. на Административен съд - гр. П. (АС - Перник). Излагат се оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност, като постановено, при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и да се постанови друго, с което се остави без уважение протеста на Окръжна прокуратура Перник, като неоснователен и недоказан.
Излагат се съображения, че липсва противоречие на чл. 6, пункт 8 от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за извършване на разкопаване на тротоари, улични настилки и зелени площи и аварийно възстановяване на територията на О. П (наричана по нататък - Наредбата/ Наредбата от 19.12.2013 г. на ОС - Перник), приета с Решение №647 по протокол №18 от 19.12.2013 г. на Общински съвет - Перник с чл. 72, ал. 1 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ). Счита, че наредбата урежда отношения между общината и съответните експлоатационни дружества. Намира, че липсва законова забрана да се въведе подобна регламентация, съответно липсва норма от по - висок ранг, на която тази регламентация да противоречи.
Касационният жалбоподател Общински съвет Перник, в съдебно заседание, чрез адв. Е. поддържа касационната жалба и моли същата да се уважи и отмени първоинстанционното решение.
О. О прокуратура Перник, в писмено становище депозирано на 06.03.2018 г. счита обжалваното съдебно решение за правилно и законосъобразно и моли същото да остане в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита съдебното решение за правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.
АС Перник е сезиран с протест на Окръжна прокуратура - Перник, чрез прокурор Н. Ц., против чл. 6, пункт 8 от Наредбата от 19.12.2013 г. на Общински съвет - Перник, която предвижда, че „за издаване на разрешение за разкопаване на тротоари, улични настилки и зелени площи заинтересуваните физически и юридически лица подават в деловодството на Общината: документ за внесена такса, съгласно Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите на територията на О. П.“ В протеста се твърди, че посочената разпоредба на подзаконовия нормативен акт противоречи на текста на чл. 72, ал. 1 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА).
Поддържа се, че липсва друго законово основание, регламентиращо издаването на „разрешение за разкопаване“, каквато техническа услуга не е предвидена нито в ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ), нито в специален закон, съответно липсва законово основание и за определянето на такса за непредвидена в съответен акт от по - висока степен услуга.
С обжалвания съдебен акт - Решение № 299 от 06.10. 2016г., постановено по адм. дело № 220/ 2016 г. на Административен съд - гр. П. по протест на прокурор при О. П гр. П. е ОТМЕНЕНА Разпоредбата на чл. 6, пункт 8 от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за извършване на разкопаване на тротоари, улични настилки и зелени площи и аварийно възстановяване на територията на О. П, приета с Решение № 647 по Протокол № 18/ 19.12.2013 г. на Общински съвет – Перник. ОСЪДЕНА е О. П да заплати на О. П. П сумата от 20 лв., представляваща разноски в настоящото производство.
Първоинстанционният съд счита, че за съгласуването на техническата услуга - работи, свързани с разкопаване на тротоарни настилки и вътрешноквартални пространства, нито ЗУТ, нито ЗМДТ предвиждат заплащане на такси. Съгласно разпоредбата на чл. 107, вр. чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ЗМДТ местните такси се определят въз основа на необходимите материално - технически и административните разходи по предоставяне на услугата, а общинските съвети определят размера на таксите при спазване на принципите за възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата, създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество, както и постигане на по - голяма справедливост, при определяне и заплащане на тяхното качество.
Решаващият съд намира, че след като специалният закон не изисква издаване и на разрешение за разкопаване от общинската администрация, при извършване на дейности, свързани с разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешно - квартални пространства, то общината не може да определя такса за издаване на такова. Такава услуга, не е предвидена нито в ЗМДТ, нито в специалния ЗУТ, поради което определянето на такса за нея противоречи на разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и чл. 107 от ЗМДТ, както и на чл. 72, ал. 1 от ЗУТ.
В заключение адм. съд счита, че поради несъответствието й с нормативни актове от по - висока степен, оспорената разпоредба на чл. 6, пункт 8 от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за извършване на разкопаване на тротоари, улични настилки и зелени площи и аварийно възстановяване на територията на О. П, приета с Решение № 647 по Протокол № 18/ 19.12.2013 г. на Общински съвет - Перник, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Настоящият състав на ВАС счита, че подадената касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Неоснователни са доводите за неправилност на оспореното решение, тъй като същото е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ), наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по - висока степен. С разпоредбата на чл. 8 от ЗНА е указано, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по - висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗМСМА.
Правилно и обосновано адм. съд е приел, че обжалваната разпоредба на Наредбата е приета в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗУТ. Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗУТ "работите, свързани с разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешноквартални пространства, се извършват въз основа на разрешение за строеж". От цитираната разпоредба следва, че за разкопаване по чл. 72, ал. 1 от ЗУТ не се изисква специално разрешение за разкопаване, а се изисква разрешение за строеж. Няма законово основание за издаване на индивидуален административен акт - разрешение за разкопаване. Нито органите на местно самоуправление и местна администрация, нито друг държавен орган са оправомощени със закон да издадат такова разрешение. Следователно, издаването на разрешение за разкопаване не е услуга или право, което общината може да предостави на граждани или юридически лица.
В случая няма предоставена услуга или право от общината по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ, за да се определи цена на услугата или правото. За извършване на техническата услуга - издаване на разрешение за разкопаване или разрешение за строеж по чл. 72, л. 1 от ЗУТ, общината не може да обоснове и докаже, че изразходва средства реципрочни на събираната такса. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 4 от ЗУТ задължение на строителят на улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура е да извърши за своя сметка необходими възстановителни работи в срокове, определени от общинската администрация.
Протестираният текст на Наредбата е в противоречие с чл. 76 ал. 3 от АПК, съгласно който общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по– висока степен обществени отношения с местно значение. С оспорените норми е създадена уредба, неуредена в по– високия по степен нормативен акт. По тази начин общинският съвет е уредил начин на събиране на свои вземания от граждани към общината, който не е съответен на възприетия в ЗМДТ ред. Съгласно чл. 4 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК.
Задълженията за местни данъци и такси, редът за установяването им и сроковете за изпълнението им, органите, които осъществяват контрол за това, както и последиците от тяхното неизпълнение, са установени и регламентирани от специалния закон– ЗМДТ.
Предвид това, недопустимо с подзаконов нормативен акт се създава възможност за осъществяване на контрол от страна на общината за изпълнение на тези задължения по друг ред и в друго производство, което няма нищо общо с производството по установяване и заплащане на местни данъци и такси. Освен това, лицата се задължават да изпълнят и другите си задължения към общината, дори и тези, които не са ликвидни по основание и размер. Налице е неправилно смесване на различни административни процедури, като в административното производство по процесната наредба се въвежда допълнително изискване, което е предмет на друго, отделно административно правоотношение. Осъществено е нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗНА, във връзка с приложимите норми на ЗМДТ, ДОПК което определя незаконосъобразност на оспорената разпоредба.
По изложените съображения разпоредбата на чл. 6, пункт 8 от Наредбата от 19.12.2013 г. на Общински съвет - Перник подлежи на отмяна. Като е достигнал до този правен извод адм. съд е постановил правилен съдебен акт.
При така изложените съображения решението на адм. съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 299 от 06.10. 2016г., постановено по адм. дело № 220/ 2016 г. на Административен съд - Перник.
Решението не подлежи на обжалване.