Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

По делото е постъпила касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) срещу Решение № 712 от 16. 12. 2016 г., постановено по адм. дело № 745/ 2016 г. на Административен съд Пазарджик в ЧАСТТА, с която същата e ОСЪДЕНА да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2300 лв. /две хиляди и триста лева/, причинени от бездействията и действията на администрацията на Затвора– [населено място] и Затвора – [населено място].

Касационният жалбоподател счита решението в обжалваната част за неправилно и необосновано. Намира, че по делото не са доказани реално претърпени вреди, които да са в резултат на посочените бездействия на ГДИН. Посочва, че не са установени факти и обстоятелства обосноваващи наличието на причинно - следствена връзка между конкретното изразено деяние от страна на административния орган от структурата на ГДИН в резултат, на което да са причинени вреди.

Иска отмяна на решението в осъдителната част и да се отхвърли претенцията на ищеца.

Представителят на ГДИН в подаденото писмено становище поддържа искането за отмяна на решението и при условията на алтернативност моли да се намали размера на присъденото обезщетение.

Ответникът: Г. Я. Д. в писмено становище, подадено от адв. В. С. от АК [населено място] оспорва касационната жалба като неоснователна и необоснована.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Намира за основателни оплакванията в жалбата за необоснованост на съдебния акт в частта, с която е определен размера на обезщетението.

Предлага да се отмени Решение № 712/ 16.12.2016 г. по адм. дело № 745/ 2016 г. на Административен съд– Пазарджик и се определи размер на обезщетението не по - висок от 700 лева.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:...