Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ в О. Б, гр. [населено място], [улица] срещу Решение №1407 от 20.07.2016 г. на Административен съд, гр. Б., постановено по административно дело №612/2016 г.

С обжалваното решение съдът отменя Акт за установяване на задължения по декларация №АУ007310 от 22.12.2015 г. на орган по приходите в О. Б, с който на С. И. К., за периода 01.01.2010 г. – 31.10.2014 г., са установени задължения за данък върху превозните средства в размер на 1 003, 34 лв. и лихви – 350, 29 лв. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – директорът на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ в О. Б, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно е тълкувал и приложил чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ), тъй като собственикът не е изпълнил изискванията на закона. По делото няма доказателства за разкомплектоване или за съхраняване на превозното средство в частен дом. Сочи, че дори и по силата на §3, ал. 3 от Наредба №І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба №І-45) регистрацията на автомобила да е била служебно прекратена, Законът за местните данъци и такси е нормативен акт от по-висок ранг, поради което задълженото лице не е освободено от отговорността да съобрази поведението си с чл. 58, ал. 4 ЗМДТ. Противното би значело задълженото лице да черпи права от собственото си неправомерно поведение....