Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - гр. П., подадена чрез юрк. Б. Р. против решение № 898 от 26.05.2017г. на Административен съд - гр. П., постановено по адм. дело № 688/2017г. С решението е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗО-0244028/14.02.2017г., издадена от директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - гр. П., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС на [фирма] е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект: склад, находящ се в [населено място], [улица], както и забрана на достъпа до него за срок от 7 календарни дни, за нарушение на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че административният акт е издаден при наличие на всички изискуеми от ЗДДС предпоставки. Искането е за отмяна на решението и вместо него да се постанови друго по съществото на спора. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - [фирма], чрез адв. Л. Н. оспорва касационната жалба, като моли да се остави без уважение, по съображения подробно изложени в представен по делото отговор. В писмено становище от 22.01.2018 г. адв. Н. прилага решение № 557/07.11.2017г. по анд № 474/2017г. на Районен съд – Смолян и решение № 172/13.11.2017г. по анд № 156/2017г. - на Районен съд – Чепеларе. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение от страна на касатора.

Прокурорът от Върховна...