Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на С. И. Т. срещу Решение № 1155 от 27.06.2017 г. по адм. дело № 2644/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив, ІІ отделение, ХХVІІІ състав.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че съдът е достигнал до неправилния извод за законосъобразност на РА, без да обсъди всички възражения на ревизираното лице /РЛ/ досежно размера на разходите за всеки един от процесните периоди. На второ място, твърди, че необосновано първоинстанционният съд не е кредитирал писмените доказателства и свидетелските показания за установяване на факта на предоставяне на съответните дарени и предоставени в заем парични средства. Посочва, че незаконосъобразността на подхода при определяне на данъчната основа по ЗДДФЛ се е отразила на правилността на констатациите за ЗОВ през процесните 2012 г. и 2013 г. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отмени РА.

Ответната страна – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. М. Х. оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 186, 57 лева.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Пловдив е бил Ревизионен акт № Р-16001315009996-091-001 от 14.07.2016г., издаден от начаник сектор „Ревизии“, възложил ревизията, и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП – Пловдив, потвърден и изменен с Реше­ние №700 от 10.10.2016г. на директора на дирекция „ОДОП“– Пловдив при ЦУ на НАП.

С процесния РА на С. И. Т. са определени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 4 794, 51 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1562.45 лева, данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 7142, 55 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 1601.97 лева, както и вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се лице - за 2012г. вноска ДОО в размер на 2429, 64 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1146.40 лева; вноска за ДЗПО-УПФ в размер на 949.08 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 418, 05 лв. и вноска за ЗО в размер на 1499, 86 лв., ведно с прилежащите лих­ви в размер на 649, 08 лв.; за 2013г. вноска ДОО в размер на 2455, 02 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 753.30 лева; вноска за ДЗПО-УПФ в размер на 958.99 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 277, 26 лв. и вноска за ЗО в размер на 1473, 90 лв., ведно с прилежащите лих­ви в размер на 442, 37 лева.

Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. В частта по ЗДДФЛ:

Прието е, че С. Т. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ и като такова е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени през отделните данъчни години, попадащи в обхвата на ревизията. През 2012г. и 2013г. от него не са подадени годишни данъчни декла­рации по чл. 50 от ЗДДФЛ.

През ревизираните периоди Т. не е женен, няма деца и живее в едно домакинство с майка си – свидетелят А. С. Т. и баща си И. Н. Т., като има още един брат и сестра. РЛ е едноличен собственик и управител само на търговско дружество [фирма]- [населено място], вписано на 21.01.2010г. в Агенцията по вписвания. Същият е и студент, редовна форма на обучение в [ЮЛ] за времето от м. 08.2009 година до м. ноември 2013 година.

На 14.11.2011година с нотариално заверен договор за покупко - продажба С. Т. е придобил МПС марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. [рег. номер на МПС] за сумата от 2020.00лева.

С оглед изследване на имущественото и финансово състояние на ревизи­раното лице и ресурсите за покриване на разходите за издръжка на живот на жалбо­подателя, от органите по приходите са предприети действия за събиране на доказателства за приходите и разходите за издръжка на лицето по години.

Констатирано е, че за периода от м. 08.2009 г. до м. 01.2010 г. той е бил осигуряван от републиканския бюджет като студент, а с декларация с вх.№130431001504955 от 01.02.2010 г. е деклариран статут на самоосигуряващо се лице за всички осигурителни случаи като собственик на [фирма].

При изисканата информация за доходи и източници на средства е установено, че РЛ не може да представи такива за периода преди 01.01.2012 г., поради което приходните органи приемат наличиетона нулево начално салдо към началото на проверявания период.

Пред данъчните органи РЛ заявява, че финансовото му състояние е от дарения от свързани с него лица - баща му И. Т., майка му А. Т., като липсва нарастване на имущественото му състояние от придобиването на недвижимо имущество или движими вещи на значителна стойност. Лицето е декларирало, че през периода 2012 г. са му предоставени парични дарения от баща му в общ размер на 40 000лева, както и банков кредит съгласно сключен договор от 27.08.2012година в общ размер от 20000.00 лева към [фирма]. Декларирал е имуществото си, вида и размера на направените разходи, както и източниците си на доходи и приходи за периода 2013 г., като е посочил произход лични средства от дарения от близки роднини /родителя И. Т. в размер на 37000.00 лева, както и покриване на суми по отпуснатия му банков кредит в размер на 20000.00лева към [фирма]. Той не е получавал възнаграждения и дивиденти от управляваното от него дружество и няма вземания от трети лица.

При анализа на паричния поток на лицето за проверявания период, органите по приходите са отчели всички постъпления и направени разходи. Така от представените им при проверката документи относно [фирма] те установили, че С. Т. е предоставил на дружеството парични средства в брой, на следните дати: на 09.04.2012г 14900лева, на 24.04.2012г. 14900 лева, 30.04.2012г.- 14 900лева, на 02.05.2012г.- 14900лева, на 21.05.2012г. - 14900 лева и на 30.04.2012г. сумата от 3500лева, общо за 2012 г. в размер на 78 000лева, от които били върнати на 04.12.2012г. - 14000.00 и на 30.12.2012 г .- 1000.00 лева. Такива били предоставени и на 06.05.2013г. в размер на 10100.00лева; на 04.06.2013г в размер на 14500.00лева, на 25.06.2013г -14500.00лева, на 02.07.2013г - 14500.00 лева, на 12.07.2013 г. -14500.00лв., на 31.07.2013г. -14500.00лв., на 30.08.2013г. -14500.00лв; на 13.09.2013 г. -14500.00 лв., на 30.09.2013 г.- 3000.00лева, общо в размер на 107100.00лева. От така внесените средства са били върнати на 30.12.2013г. - 9000.00 лв.

Съобразно тези декларирани факти, приходните органи са съпоставили данните за финансиране на дружеството с данните за получените от проверяваното лице доходи от дарения и банков заем, при което се формирало несъответствие.

За изясняване на това несъответствие органите по приходите осъществили по реда на чл. 45 ал. 1 от ДОПК насрещна проверка на свързаните лица, предоставили сумите за дарение, както и допълнително изискали информация от проверяваното лице.

На основата на предоставените от тях документи и обяснения и изисканите служебни справки данъчната администрация е извършила оценка на събраните доказателства, за да изчисли данъчната основа. Прието е, че посочените суми от дарения на И. Т.- 40000 лева - дарени на 10.10.2009г., 50000 лева - дарени на 15.01.2011 г., 40000 лева - дарени на 17.03.2012 г. и 37000 лева - дарени на 10.01.2013 г., не са събрани достатъчно годни доказателства, които да обосноват тяхната обективна реалност и от там процесуална възможност да бъдат включени в паричния поток на ревизираното лице.

Включени са в паричния поток представените суми по банков кредит с [фирма] за сумата от 20 000 лева; предоставен заем в размер на 20000 лева от И. Т. на С. Т. на 10.01.2013 г. ц сумата от 6000лева, предоставена като дарение от И. Т., но получена от свидетеля А. Т., която тя е усвоила по силата на отпуснат банков кредит.

За останалите твърдяни като получени под формата на дарение парични средства на значителна стойност ревизиращите органи са приели, че не може да се установи възможността на лицата да ги предоставят на РЛ.

В резултат на извършения анализ и изготвения паричен поток приходните органи обосновават извод, че за ревизираните години е налице обстоятелство по чл. 122 ал. 1, т. 7 ДОПК. На основание чл. 124 ал. 1 ДОПК на С. Т. е връчено Уведомление № Р-16001315009996-113-001/16.05.2016 г., с което е уведомен, че осно­вата за облагане с данък върху доходите на физическите лица за периода 01.01.2012г. – 31.12.2012г. ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК.

След извършен анализ на относимите обстоятелства по смисъла на чл. 122 ал. 2 от ДОПК и съпоставка на извършените парични разходи с получените приходи /парични средства/, е определен облагаемия доход с неустановен произход и дължимия данък, както следва: за 2012 година налични парични средства в брой в началото на периода в размер на 0.00 лв.; постъпили парични средства, вноски по банкова сметка [фирма], [фирма] [фирма], постъпления от отпуснат банков потребителски кредит в размер на 20 000лева, върнати суми от [фирма] в общ размер на 36305.00 лв.; разходвани парични средства през година­та в общ размер на 90 621.50 лв., в т. ч. тегления от АТМ по банкови сметки в ТБ [фирма], [фирма], [фирма],внесен капитал в дружеството [фирма], покупки от регистрирани по ЗДДС лица.

За 2013 г. налични парични средства в брой 0.00 лева; постъпили парични средства от дарение от И. Т. в размер на 22 760.47лева, постъпления от банкови сметки в [фирма], [фирма], [фирма] в общ размер на 3523 лева, постъпления от върнати суми от [фирма] 9000лева, общ приход в размер на 35423.47 лв.; разходвани парични средства през година­та в общ размер на 113 738.00 лв., в т. ч. вноска каса по банкова сметка [фирма], [фирма] и [фирма] в общ размер на 6305 лева, предоставени парични средства на [фирма] в общ размер на 107 100лева, покупки от регистрирани по ЗДДС лица в размер на 333.00лева.

В резултат на извършената съпоставка на приходите и разходи е установено, че за данъчен период 2012 г. е налице превишаване на разходите над приходите със сумата от 54 316.50лева, а за данъчен период 2013 г. превишаване на разходите над приходите със сумата от 78 314.53 лева.

Съобразно така установеното, недостигът на парични средства в размер на 54316.50 лева е приет за облагаем доход с неустановен произход за 2012 г., като при изчисляване на данъчната основа за облагане по чл. 122 ДОПК са приспаднати вноски за ЗОВ, изчислени по реда на чл. 124а ДОПК в общ размер на 6 319.18лева. ДО в размер на 47996.69 лв., като дължимият данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ от 4799.60 лв. ведно с лихви в размер на 1528, 09 лв.

Недостигът на парични средства в размер на 78 314.53 лева е приет за облагаем доход с неустановен произход за 2013г., като при изчисляване на ДО за облагане по чл. 122 ДОПК са приспаднати вноски за ЗОВ, изчислени по реда на чл. 124а ДОПК в общ размер на 7648.43лева .Така върху изчислената ДО в размер на 70666.10 лева е дължим данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ от 7066.60 лв. ведно с лихви в размер на 1531, 90 лв.

В частта по КСО във връзка със задълженията за ЗОВ:

През ревизирания период РЛ подава декларация обр. 1, като самоосигуряващо се лице чрез [фирма]. ДЗЛ декларира вид на осигуряване за пенсия, здравно плюс общо заболяване и майчинствос осигурителен доход 420, 00 лева и не повече от 2000 лева за 2012 г. и 2200 лева за 2013 г. Подавани са годишни декларации обр. 6. Направена е констатация, че РЛ е придобило доходи, които не е декларирало и които са му послужили за покриване на извършените от него разходи през посочената година. Установено е наличие на данни за реализирани доходи, недекларирани по надлежния ред, т. е. укрити доходи, конкретният източник на които не е установен, което е обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. В резултат на установеното ревизията е извършена по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, на ЗЛ е връчено уведомление, с което ревизираното лице е уведомено, че осигурителният доход, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски за 2012 и 2013 г., ще бъде определен по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК, във връзка с чл. 124а същия кодекс. На основание чл. 124 а от ДОПК на РЛ са определени задължения за ЗОВ за 2012 г. и 2013 г. – вноски ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО.

В рамките на съдебното производство са разпитани като свидетели А. С. Т. / майка на ДЗЛ/ и К. М. Б..

По делото е изслушано и прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице е работило по задачи, поставени от РЛ на база на допусната хипотеза за доказан произход на средствата, за които лицето твърди, че са получени под формата на дарение.

За да достигне до извода за законосъобразност на оспорения РА, АС Пловдив е приел, че от съвкупната преценка на доказателствата се установява наличието на предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за процесните 2012 г. и 2013 г., доколкото не са ангажирани достатъчно доказателства, от които да се установи, че РЛ разполага с достатъчно средства, за да покрива направените през процесните периоди разходи. С оглед формирания извод за наличие на недостиг на парични средства за всяка една от процесните години съдът е заключил, че РА е законосъобразен и в частта относно задълженията за ЗОВ.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.

1.Изводът на съда за законосъобразност на РА относно определените на С. Т. задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. и 2013 г. е формиран на базата на съвкупен анализ на събраните по делото доказателства.

Както се установява по време на ревизията, С. Т. е собственик на [фирма], като съгласно декларация от РЛ за ревизираните периоди същият не е получавал възнаграждения и не са му изплащани дивиденти от дружеството и съответно, не е реализирал доходи от дейност в качеството на едноличен търговец или друг приходоизточник.

Не е спорно, че РЛ е предоставило на [фирма] парични средства за 2012 г. в общ размер на 78 000, 00 лева и за 2013 г. в общ размер на 107 100, 00 лева. С. Т. е дал обяснения, че средствата, с които е финансирал дружеството са от дарения от майка му - А. С. Т. и баща му И. Н. Т..При извършените насрещни проверки дарителите са заявили, че средствата, които са дали на сина си също са с произход дарения и заеми. Видно от констатациите в РД и РА приходните органи са изследвало тези твърдения и са установили след изпратени искания за представяне на документи и писмени обяснения до съответните лица и след извършени проверки в информационните масиви на НАП, че посочените лица като дарители, съответно заемодатели не са разполагали със съответни финансови средства, за да ги предоставят на РЛ.

Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на органите по приходите относно недоказаност на декларираната сума от дарявания на парични средства. През ревизираната 2012г. предмет на спор са парични суми от родителя И. Т., като след направена отделна преценка относно неговите доходите и доходите на всяко едно лице, предоставило му парични средства, с РА е обосновано наличието на невъзможност за натрупване на спестявания, които да се предоставят на ревизираното лице. Доколкото не са представени каквито и да било доказателства от „дари­телите“ близки роднини на жалбоподателя за размер на парични средства по бан­кови сметки, не може да се направи извод за размера на натрупани спестявания през годините. Спецификата на конкретния случай и твърденията в свидетелските показания за дарявани парични средства в размер на около 40000 лева годишно предполага изследване на доходите на лицата за всяка една година и съпоставката им с разходите за издръжка по данни на НСИ. Ревизиращите органи по приходите са извършили съпоставка на декларираните доходи на всяко едно от лицата от началото на 2009г. до края на 2013г. с разходите за издръжка по НСИ за съответната година, доколкото не са представени доказателства за конкретно извършени разходи, включително за консумативи и комунални услуги. Направен е извод, че декларираните доходи са достатъчни за издръжка, но по отношение на възможността за натрупване на спестявания са явно недостатъчни. Доколкото се излагат твърдения за други доходи, извън тези от трудови правоотношения и дого­вори за управление, с източник отглеждане на тютюн и животни, не се посочват конкретни размери и не се представят доказателства /годишни данъчни деклара­ции, извлечения от банкови сметки, документи за изплатени доходи от други източ­ници и др./.

Установява се, че приходните органи са признали сума в размер 22 760, 47 лева за 2013 г., която да се включе в приходната част на паричния поток – получена от дивиденти от [ЮЛ], дарени на РЛ от баща му И. Т..

По отношение на всички останали суми / в значителен размер/ в констативната част на РД и на РА данъчните органи са приели недоказването на реалното предаване/приемане на съответните парични средства – 25 000 лева от Н. Т. /дядо на РЛ/ на И. Т., дарена сума в размер на 50 000 лева от С. Б. на майката на РЛ, предоставени парични средства от Б. С. / заемодател/ в размер на 60 000 лева на И. Т. през 2007 г. – 2011 г., като са извършили насрещни проверки на посочените лица – дарители/заемодател и са изследвали детайлно финансовото и имущественото им състояние – получаваните доходи, декларирани доходи от извънтрудови правоотношения и др. Правилно съдът е възприел приетото от приходните органи за липсата на доказателства за възможността на лицата да предоставят съответните суми на роднините по права линия на РЛ.

Следователно, доказани са по безспорен начин предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на процесната ревизия, като твърдението на касатора за липса на тези предпоставки е неоснователно и не се подкрепя от събраните в хода на ревизията писмени доказателства.

Показанията на разпитаните сидетели А. Т. и К. Б.необорват подкрепените с писмени докуемнти констатации на приходните органи. Показанията им са голословни и не се подкрепят от целия доказателствен материал. Във връзка с твърдението на майката на РЛ за финансовата обезпеченост на същата и на съпруга й, по време на ревизията е извършен обстотен анализ, то който евидно, че никой от дарителите, респ. заемодателите, не е разполагал и не е имал възможност за кумулиране на финансов ресурс в такъв значителен размер. Правилно съдът е заключил за недоказана възможност у роднините на Т. за даряване на суми в декларираните от него размери. По отношение на св. Б. същият преразказва твърдения на трети лица, без самият да е присъствал лично на процесните дарения, което означава, че с неговите показания не може да се установи факта на предоставяне на съответната дарена сума.

Основното възражение на лицето, съдържащо се в касационната жалба се отнася до необсъждане от страна на съда за определените разходи по паричния поток за 2012 г. и 2013 г., а именно включените от данъчните органи суми в размер на 346 лева за 2012 г. и 173 лева за 2013 г., представляващи суми за платени студентски такси. Касае се за суми в изключително нисък размер, като няма данни други лица, различни от РЛ да са платили процесните суми във връзка с обучението му като студент. След като Т. изрично декларира, че е едноличен собственик на описаното по-горе дружество и е предоставял парични суми на същото в значителни размери през 2012г. и 2013 г., без обаче да се установява наличието на реализирани доходи през същите години, то обосновано с РА е прието, че имущественото и финансово състояние на Т. не обуславя възможността да покрие направените през процесните периоди разходи. В тази връзка касационната инстанция възприема като правилен изводът на съда за законосъобразност на РА относно задълженията за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012 г. и 2013 г. на базата на правилно установените размери на приходите и на разходите за двете години. Обосновано съдът не е кредитирал заключението по ССчЕ, тъй като вещото лице е работило по задачи, поставени от РЛ чрез включване в приходната част на спорните дарени парични суми и изключване на разходите за студентски такси. След като не е доказана финансовата възможност за предоставянето на сумите и съответно, реалното предаване на същите на С. Т., то заключението по ССчЕ не кореспондира с писмените доказателства по делото и правилно не е било ценено.

2.Решението е неправилно в частта относно приетия за законосъобразен РА за определените на С. Т. задължения за ЗОВ за 2012 г. и 2013 г.

Възприемайки наличието на несъответствие на разходите на приходите за процесните периоди, според приходните органи лицето не е предоставило доказателства относно произхода на средствата и не може да докаже, че същите са в резултат от дейност, която да не подлежи на осигуряване като самоосигуряващо се лице. Прието е, че РЛ е извършвало трудова дейност, по която е получил доход като самоосигуряващо се лице, за който са дължими ЗОВ по смисъла на КСО и ЗЗО.

Така приетото от ревизиращите е незаконосъобразно. В хода на ревизията не е установено, че определеният недостиг поради превишение на разходите над доходите, е от трудова дейност на ревизираното лице по смисъла на чл. 4, ал. 3 във връзка с чл. 6, ал. 2 и 8, чл. 10, ал. 1 и § 1, т. 3 от ДР на КСО. В този смисъл разпоредбата на чл. 124а ДОПК е материалноправна и е действаща за процесните периоди – 2012 и 2013 г., но в нея не се съдържа законова презумпция, че винаги при недостиг, следва да се приема, че той е в резултат от трудова дейност и се дължат задължителните осигурителни вноски, както е за данъка. На първо място, презумпцията винаги е законова, а в процесния случай такава липсва. На второ място, наличието на недостиг на доходи, които да покрият направените от РЛ разходи, не може винаги да се третира като такъв, върху който да се дължат, респ. да се начисляват задължителни осигурителни вноски. Доказателствената тежест за установяване, че процесния недостиг е от трудова дейност, е на приходните органи, а в процесния случай това не е доказано. Констатациите на ревизионния акт е недопустимо да бъдат изградени въз основа на предположения, вкл. и при извършване на ревизия по особения ред, какъвто е настоящия случай. Затова РА в посочената му част се явява незаконосъобразен и следва да се отмени.

По така изложените съображения, касационната жалба е частично основателна, като решението е неправилно в частта на отхвърляне на жалбата на С. Т. срещу РА относно задълженията за ЗОВ за 2012 г. и 2013 г. и следва да се отмени, като се постанови друго, с което да се отмени РА в тази част. В останалата част решението като правилно следва да се остави в сила.

При този изход на спора, решението следва да се отмени частта относно присъдените в полза на дирекция „ОДОП“ – гр. П. разноски за юрисконсултско възнаграждение за горницата над 983, 04 лева до пълния присъден размер от 1186, 57 лева / съразмерно на отхвърлената част от жалбата срещу РА/. За касационното производство С. Т. дължи на дирекция „ОДОП“ – гр. П. юрисконсултско възнаграждение в размер на 737, 28 лева, определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В полза на С. Т. следва да се присъдят разноски в размер на 210 лева за първоинстанционното производство / за държавна такса и възнаграждение за вещо лице/ съразмерно на уважената част на жалбата, а за касационното производство разноски не следва да се присъждат поради липса на заявено искане и липса на доказателства за направени такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1155 от 27.06.2017 г. по адм. дело № 2644/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив, ІІ отделение, ХХVІІІ състав в частта, в която е отхвърлена жалбата на С. И. Т. срещу Ревизионен акт № Р-16001315009996-091-001 от 14.07.2016 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив, потвърден и изменен с Решение № 700 от 10.10.2016 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП относно определени вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се лице - за 2012г. вноска ДОО в размер на 2429, 64 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1146.40 лева; вноска за ДЗПО-УПФ в размер на 949.08 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 418, 05 лв. и вноска за ЗО в размер на 1499, 86 лв., ведно с прилежащите лих­ви в размер на 649, 08 лв.; за 2013г. вноска ДОО в размер на 2455, 02 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 753.30 лева; вноска за ДЗПО-УПФ в размер на 958.99 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 277, 26 лв. и вноска за ЗО в размер на 1473, 90 лв., ведно с прилежащите лих­ви в размер на 442, 37 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ по жалбата на С. И.Т.Р акт № Р-16001315009996-091-001 от 14.07.2016 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив, потвърден и изменен с Решение № 700 от 10.10.2016 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП относно определени вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се лице - за 2012г. вноска ДОО в размер на 2429, 64 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1146.40 лева; вноска за ДЗПО-УПФ в размер на 949.08 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 418, 05 лв. и вноска за ЗО в размер на 1499, 86 лв., ведно с прилежащите лих­ви в размер на 649, 08 лв.; за 2013г. вноска ДОО в размер на 2455, 02 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 753.30 лева; вноска за ДЗПО-УПФ в размер на 958.99 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 277, 26 лв. и вноска за ЗО в размер на 1473, 90 лв., ведно с прилежащите лих­ви в размер на 442, 37 лева.

ОТМЕНЯ Решение № 1155 от 27.06.2017 г. по адм. дело № 2644/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив, ІІ отделение, ХХVІІІ състав в частта, в която С. И. Т. е осъден да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение за горницата над 983, 04 лева до пълния присъден размер от 1186, 57 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА С. И. Т. ЕГН [ЕГН] да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 737, 28 лева.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП да заплати на С. И. Т. ЕГН [ЕГН] разноски в размер на 210 лева.

Решението не подлежи на обжалване.