О. Я, представлявана от кмета, обжалва Решение № 29/23.02.2017 г. по адм. дело № 14/2017 г. на Административен съд – Ямбол в частта, с която е отменено Решение по Протокол № 3/21.12.2016 г. на комисия по чл. 210 ЗУТ, назначена със Заповед № РД-02-00252/24.03.2016 г. на кмета на общината, за определяне на обезщетението за сервитут на основание чл. 64, ал. 4 ЗЕ за трасе на кабел и електромерно табло ТЕПО за присъединяване на жилищна сграда през два поземлени имота – публична общинска собственост.

О. [] (с предишно наименование на дружеството [фирма]) е на становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебния акт.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. При правилно тълкуване на материалния закон съдът е дал отговор на спорния въпрос дали енергийният сервитут върху имоти – публична общинска собственост е безвъзмезден и е приложил нормата на чл. 67, ал. 2 ЗЕ.

а. По общото правило по чл. 64, ал. 4 вр. ал. 2 ЗЕ втората кумулативна предпоставка за възникване на сервитутите е заплащането от титуляря им на еднократно обезщетение на собственика на служещия имот. Изключение от него е предвидено в чл. 67, ал. 2 ЗЕ – правото на използване на обекти – публична собственост е безвъзмездно, вкл. за прокарване на въздушни и подземни електропроводи. Съотношението между чл. 64, ал. 4 и чл. 67, ал. 2 ЗЕ е като на обща към специална норма, а последицата от тази квалификация е, че специалната норма отменя действието на общата. Специалният характер на чл. 67, ал. 2 следва от регламентирането с нея на отделна група фактически състави с по-тесни, видови признаци, сравнени с общия случай на възникване на сервитути, обединени от принадлежността на правото на собственост върху обременения имот.

б. Разумът на подобно разрешение се корени в предназначението на имотите – публична (в случая общинска – вж. чл. 3, ал. 2 ЗОС) собственост и обществената потребност от дейностите, чието правомерно извършване не би било възможно без сервитутното право.

2. Неоснователен е главният довод на касатора за разграничението между учредяването на сервитута, изискващо плащането на обезщетение за него, и безвъзмездност само при упражняването на правото.

а. Независимо от вида на сервитута, той винаги възниква по повод на необходимостта от използването на даден имот за удовлетворяването на определен, защитен от закона, интерес. Т.е. възможността за използването на обременения имот за целите на сервитута представлява съдържанието на самото право. С оглед естеството на конкретния сервитут упражняването му включва правомощията по прокарване на съоръжението, достъп до имотите за експлоатацията и поддържането му – вж. чл. 64, ал. 3 ЗЕ. Задължението за плащане на обезщетение в общата хипотеза на чл. 64, ал. 4 ЗЕ е условие за възникването на сервитута. Обезщетението е еднократно и заплащането му обуславя възможността за последващото осъществяване на правомощията, представляващи част от съдържанието на сервитутното право.

б. Тъй като за упражняването на сервитута отделно обезщетение не е дължимо по принцип, изричното му обявяване за безвъзмездно от чл. 67, ал. 2 ЗЕ би било безпредметно. Правно-логически единствената регулативна цел на нормата е въобще да дерогира предпоставката по чл. 64, ал. 4, т. 2 ЗЕ за възникването на сервитута, когато служещият имот е публична собственост. Използването на обектите по чл. 67, ал. 2 ЗЕ обхваща и фактическият състав на възникването на сервитута, ограничавайки юридическите факти, необходими за проявлението му.

3. Определянето на обезщетение за сервитут с безвъзмезден характер поражда противоречие на решението на комисията по чл. 210 ЗУТ с материалния закон – чл. 146, т. 4 АПК вр. чл. 67, ал. 2 ЗЕ, поради което отмяната му от първоинстанционния съд на това основание изключва твърдения порок на съдебния акт по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

При този резултат от спора пред касационната инстанция, в полза на ответната страна ще бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение, което ще бъде съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 29/23.02.2017 г. по адм. дело № 14/2017 г. на Административен съд – Ямбол в частта, с която е отменено Решение по Протокол № 3/21.12.2016 г. на комисия по чл. 210 ЗУТ към община Я. за определяне на обезщетението за сервитут на основание чл. 64, ал. 4 ЗЕ за трасе на кабел и електромерно табло ТЕПО за присъединяване на жилищна сграда през два поземлени имота – публична общинска собственост.

ОСЪЖДА община Я. да заплати на [фирма] съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно.