Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. С. при ЦУ на НАП против решение № 1661/14.03.2018 г., постановено по адм. д. № 13103/2017 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменен ревизионен акт № Р-22221016006650-091-001/ 02.08.2017г., издаден от М. Й. С. на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София, възложил ревизията и А. Л. И., на длъжност старши инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с Решение № 1659/20.10.2017г. на и. д. директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София, при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), с който за данъчен период м. 10.2016г. на дружество е отказано право на данъчен кредит в размер на 23 333, 33 лв. по фактура, издадена от [фирма] с № 65/20.09.2016 година. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и по същество отхвърлена жалбата срещу обжалвания РА, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – [фирма], ЕИК[ЕИК], в с. з. чрез адв. Г. и в писмен отговор от 23.042018 г. оспорва касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност и претендира присъждане на разноски по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред...