Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ).

Образувано е по касационна жалба на М. А. Й., чрез процесуален представител адв. Н. К., против решение № 662 от 25.11.2016 г., постановено по адм. дело № 721/2016 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. С атакувания съдебен акт е отхвърлен предявения от ищеца иск срещу ОД МВР - [населено място] за присъждане на обезщетение в размер на 150 лв., обезвреда за причинени имуществени вреди, представляващи направените разходи за адвокатско възнаграждение в съдебно производство по обжалване на наказателно постановление № 15-1116-000830/03.08.2015 г., издаден от началник - група към ОД на МВР [населено място], сектор Пътна полиция [населено място], отменено с постановено по делото решение АНД № 595/2016г. по описа на РС Благоевград. Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради и което е поискано отмяната му като съответно исковата претенция бъде отхвърлена. Направено е искане за присъждане на разноски по делото.

Ответната страна – ОД МВР - [населено място] не е изразила становище по жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ съдът е отхвърлил исковата молба на М. А. Й. против ОД МВР [населено място], в която е предявена претенция за сумата 150 лв., представляваща имуществени вреди - разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството...