Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [жилищен адрес] представлявано от С. П. Г. – управител, срещу решение № 4763/14.07.2017 г. постановено по адм. д.№7713/2016 г. по описа на Административен съд София град. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22221815005243-091-001/21.03.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – София, в частта с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от 13 доставчика.

В касационната жалба се поддържа твърдение, че при постановяване на решението са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, материалния закон и същото е необосновано. Налице са всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Според касатора при анализа на доказателствата съдът, не е изяснил действителният механизъм на доставките и начина на предаване на горивата, като това в най-голяма степен се отнася до основният доставчик на ревизираното лице [фирма].

Допуснато е и нарушение на принципа на служебното начало по чл. 9, ал. 3 от АПК, тъй като не е указана конкретно доказателствената тежест по отношение на процесните доставки, като по този начин изводите на съда се базират на една непълна експертиза. Неправилно вместо да изясни въпроса с разходването на горивото, съдът е анализирал друг въпрос неотносим към законосъобразността на ревизионния акт – дали дружеството притежава понтонни резервоари или не.

Въз основа на тези твърдения и на представени пред касационната инстанция писмени доказателства се претендира отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда или отмяна на ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът – Директорът на Дирекция...