Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от Р. П., срещу Решение № 7135 от 28.11.2017 г. по адм. дело № 12522/2016г. по описа на Административен съд София-град. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-22222516003281-091-001/11.08.2016 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърдени в обжалваната част с Решение № 1896/25.10.2016 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП. Твърди се неправилност на съдебният акт, поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на делото по същество, при което се отмени атакувания ревизионен акт. Претендира се присъждане на разноски по делото за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Директор на Дирекция „ОДОП“ София, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрск. М., оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като установи, че процесната жалба е подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване, валиден и допустим съдебен акт, прецени същата за допустима, а по същество – неоснователна.

Предмет на оспорване по делото е РА, с който на [фирма] са установени задължения по ЗДДС, възникнали в резултат на непризнаване на право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. януари, февруари и март 2016г., в размер на 21 568, 72лв., от които за м. януари 5184, 17лв., за м. февруари – 7919, 83лв. и за м. март – 8464, 72лв. Дружеството е регистрирано като клон на чуждестранно юридическо лице, последното...