Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Б. против решение № 224 от 08.01.2018 г. по адм. дело № 14166/2016 г. на Върховния административен съд, пето отделение, в частта, с която е отхвърлена жалбата й против заповед № 8121к-4811/25.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени доводите и възраженията на страните и данните по делото, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение Върховният административен съд, състав на пето отделение, е отхвърлил жалбата на Г. Т. Б. против заповед № 8121к-4811/25.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи в частта по т. 2, с която е разпоредил временното отстраняване от длъжност на жалбоподателката, като й бъдат иззети служебна карта, личен знак и служебно оръжие.
Със заповед № 8121к-4811/25.11.2016 г. министърът на вътрешните работи, на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР е образувал дисциплинарно производство срещу Г. Б., в качеството й на разследващ полицай в отдел „Разследване“ при Областна дирекция на МВР – [населено място], за извършено нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 предл. 1 и т. 2 ЗМВР, отстранил е временно от длъжност служителката на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, определил е състава на дисциплинарно разследващия орган, който да извърши проверка и дал указания на същия във връзка със задълженията му по дисциплинарното производство.
Съдът е приел, че доколкото в ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) липсват специални изисквания към формата на заповедта, намира приложение нормата на чл. 59, ал. 2 АПК относно изискванията за форма и съдържание. Посочил е, че при издаване на заповедта са съобразени установените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити на акта - съдържа наименованието на органа – издател, неговия адресат, изложени са фактически и правни основания за издаване на акта, с разпоредителната част са определени правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с посочване на длъжността му. Съдът е приел, че оспорената заповед е постановена при спазване на предвидените административнопроизводствените правила – същата е постановена при наличие на образувано дисциплинарно производство срещу служителя. Актът е в съответствие с материалния закон и неговата цел – образуваното дисциплинарно производство срещу Г. Б. е по повод извършени от нея действия по разследване на наказателно производство – разпит на свидетел, при което обосновано и законосъобразно дисциплинарно наказващият орган е счел, че в случая, с оглед естеството на работата й, свързано с провеждане на разследване и вземане на решения по процесуални въпроси, се създава възможност да окаже въздействие върху лица, имащи отношение към случая. Именно наличието на тази хипотеза предвижда законодателя в разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като възможност дисциплинарно наказващият орган да постанови отстраняване от длъжност – когато служебното положение би затруднило разкриването на обективната истина. При тези съображения е постановил обжалвания резултат.
Решението е правилно – постановено е при коректно установени фактически обстоятелства и точно приложение на материалния закон.
Съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. В този случай отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство.
В обсъждания случай, съдът правилно е приел, че са налице елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Със същата заповед, т. 1, срещу служителката е образувано дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 207 ЗМВР. В мотивите към т. 1 от заповедта е посочено, че с описаните действия по възложеното й разследване по досъдебно производство № 814 ЗМ – 10/2015 г., служителката не е провела разследването по реда на НПК и не е спазила основни принципи на законност, залегнали в кодекса; извършила е нерегламентирани действия, като е нарушила чл. 139, ал. 6 вр. чл. 115, ал. 1 НПК, чл. 129, ал. 1 и 2 и чл 10 НПК, с които е опорочила воденото от нея наказателно производство. Дисциплинарно наказващият орган е квалифицирал служебното поведение на жалбоподателката като дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2 ЗМВР – „злоупотреба с доверие“, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ в производство по чл. 207 ЗМВР. С оглед конкретните фактически обстоятелства, послужили като основание за образуване на дисциплинарното производство, съдът правилно е приел, че естеството на работа на служителката би й позволило да окаже влияние върху лицата, които имат отношение към казуса, поради което е налице и втората предпоставка по чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Следва да се сподели също изводът на решаващия съд, че оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК е спазен, като засягането на правата и законните интереси на жалбоподателя чрез издаване на заповед за временно отстраняване е съобразено с целта, за която актът е издаден - да се осигури законосъобразно и безпристрастно провеждане на дисциплинарното производство. Ето защо, приложената мярка не засяга правата на лицето в по-голяма степен от необходимото за осигуряване на законосъобразно приключване на дисциплинарното производство.
Релевираните доводи в касационната жалба във връзка с дисциплинарното нарушение, за което е образувано дисциплинарното производство и установените различни фактически обстоятелства в хода на същото, довели до промяна на фактическите основания в уволнителната заповед, са неотносими към преценката за законосъобразност на заповедта в частта, с което е разпоредено отстраняването й от длъжност. Същите могат да бъдат изложени и следва да бъдат обсъдени при оспорване на наложеното дисциплинарно наказание. Неоснователни са възраженията, че с налагането на дисциплинарно наказание "уволнение" на служителката, временното й отстраняване от длъжност се превръща в средство за репресия с оглед очакваната продължителност на съдебното производство по обжалване на дисциплинарното наказание. Трябва да се посочи, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" влиза в сила от връчването й - арг. чл. 210, ал. 6 ЗМВР и е основание за прекратяване на служебното правоотношение със служителката, съгласно чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР. При това положение, към настоящия момент неблагоприятният ефект в правната сфера на жалбоподателката е от уволнителната заповед. Правните последици, произтичащи от заповедта за отстраняването й от длъжност, са преустановени, считано от момента на връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на служителката.
Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора и заявената претенция за разноски от процесуалния представител на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, касационният жалбоподател следва да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 224 от 08.01.2018 г. по адм. дело № 14166/2016 г. на Върховния административен съд, пето отделение.
ОСЪЖДА Г. Т. Б. да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата 100лв. за юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.