Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, подадена чрез пълномощника юриск. Д. С.. Жалбата е против решение №4967 от 21.07.2017г., постановено по адм. д. №6508/2017г. по описа на Административен съд София - град. С него по жалба на К. Ш. Л. М. е отменено решение №9991 от 19.05.2017г. на председателя на ДАБ и преписката е върната за ново разглеждане съобразно мотивите на решението. С касационната жалба се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - изложени са твърдения за необоснованост на обжалваното решение, както и нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на обжалваното решение.
Ответникът К. Ш. Л. М., чрез пълномощника си адв.Г. В., в съдебно заседание изразява становище за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде потвърдено.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Считам, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено.
Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от К. Ш. Л. М., гражданин на Афганистан, против решение №9991 от 19.05.2017г. на председателя на ДАБ. С него на основание чл. 8, чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.
С обжалваното решение съдът е отменил решение №9991 от 19.05.2017г. на председателя на ДАБ и е върнал преписката за ново разглеждане съобразно мотивите на решението. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в предвидената в закона писмена форма, но при неизяснени фактите и обстоятелствата от бежанската история на молителя според изискването на чл. 7 от АПК. Като такива съдът посочил изложените от кандидата за закрила факти, свързани със страх от талибаните следствие от отвличането на баща му и убийството на брат му. За представеното и некредитирано писмо от 06.01.2016г. /със заплахи към жалбоподателя/, административният орган не предоставил възможност на търсещия закрила да изясни дали писмото е издадено след като лицето е напуснало Афганистан. За второто некредитирано писмо също със заплахи, но към Л. А., не било изяснено дали е бащата на жалбоподателя, тъй като имало частично съвпадение, а не директно да се отхвърля приложеното доказателство. На последно място не били събрани доказателства за бежанската история на съпругата на М., която трябвало да се разглежда съвместно с тази на оспорващия.
Така постановеното решение е неправилно поради неговата необоснованост и нарушение на материалния закон.
От бежанската история на К. Ш. Л. М. не може да се обоснове извод за наличие на факти, свързани с преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение. Затова липсват законови основания по чл. 8 ЗУБ. Наведените доводи при проведеното от представител на ДАБ задължително интервю, за преследване на кандидата за закрила от талибаните в Афганистан, са подробно и задълбочено анализирани в процесното решение №9991 от 19.05.2017г. на председателя на ДАБ.Он е формирания краен извод за вътрешни противоречия в бежанската история на търсещия международна закрила, както и за противоречия с представените по преписката доказателства.
От данните по преписката са установява, че задължителното интервю е проведено на 05.01.2017г. и в него търсещият закрила е заявил, че е напуснал Афганистан преди около две години и половина, или около средата на 2014г. В същото време представените от кандидата за убежище две заплашителни писма са издадени около година и половина след това – на 19.12.2015г. и 06.01.2016г., когато той вече отдавна е бил извън Афганистан. И няма причина година и половина след напускане на Афганистан писмата да са написани като към лице, което е в Афганистан - да се кани да се включи в Свещената война, да се отправят заплахи за задържане /по това време М. вече е бил в европейска държава и само нейните власти могат да го задържат/. Дори търсещият закрила да е допуснал грешка относно времето на напускане на Афганистан, тази грешка от около година и половина е прекалено голяма, за да се пренебрегне. На друго място в интервюто на 05.01.2017г. М. казва, че баща му е бил отвлечен преди около година и половина, когато той вече би трябвало да е извън Афганистан. А изречението е така формулирано, че М. е бил в Афганистан по време на отвличането. От друга страна ако отвличането е около година и половина преди интервюто, това прави средата на 2015г. Обаче е лишено от логика половин година след това - на 19.12.2015г. бащата на М. да получи заплашително писмо, след като по това време той би трябвало да е отвлечен.
Правилно не са кредитирани от административния орган представените от търсещият закрила две заплашителни писма, издадени на 19.12.2015г. и 06.01.2016г. Първото е тях е адресирано до полковник Л. А.. По никакъв начин не е установено, че това е бащата на търсещият закрила, както е твърдял той. Освен това при интервюто М. е заявил, че баща му е генерал, а не полковник. Налице е единствено минимално съвпадение с част от името на двамата. Търсещият закрила обаче е с бащино име Л., което означава, че Л. е личното име на баща му. Но обръщението в писмото е към полковник Л. А.. При посочена длъжност „полковник“ е нелогично Л. А. да е личното име на лицето.
Същественото противоречие касае авторът на заплахите. В интервюто на 05.01.2017г. М. заявява, че баща му е генерал от армията на Афганистан /официалните власти/. Отвлечен е от талибаните. Брат му също бил убит от талибаните и Ислямска държава. И самият М. бил заплашван от тях. В същото време изрично е заявил, че с властите не е имал проблеми – не му е упражнявано насилие, не е задържан и/или арестуван, няма възбуждано съдебно дело. В противоречие с това обаче и двете заплашителни писма изхождат от властите на Афганистан – И. Е. А, провинция Л. /при писмото от 19.12.2015г. до полковник Л. А./ и провинция Н., О. К /при писмото от 06.01.2016г. до М./.
Обосновани са изводите на председателя на ДАБ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на М. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1-3 от ЗУБ. Правилно административният орган е приел, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от приложената по делото официална справка за обстановката в Афганистан от 26.01.2017г. въпреки нестабилната обстановка в Афганистан, конфликтите са регионални и не засягат цялата територия на страната, а само по – малко от 10% от нея. Няма данни граждани на Афганистан да са преследвани само поради принадлежността си към някоя народностна група. Тези факти, както и противоречивата бежанска история на чужденеца, обосновават извод, че не са налице „тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт” по смисъла на тълкуванието, дадено в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г.
От представената пред настоящата инстанция справка от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ относно положението в И. Р. А, актуална към 05.04.2018 г. се установява, че макар и обстановката да е неспокойна и нестабилна, същата е в процес на стабилизиране. От страна на правителството са предприети действия по прочистване от терористи на най-застрашените провинции, както и е отправена покана до талибаните за безусловни мирни преговори и очертаването на рамка за мир. На този призив талибаните все още не са отговорили официално, но на 14.02.2018 г. са публикували отворено писмо до американския народ, в което призовават за прекратяване на войната чрез диалог между тях и американското правителство. Организацията на талибаните в момента била разпокъсана и фрагментирана, като в справката подробно са описани отделните нейни части, както и районите на влиянието им. Наблюдавал се и по-голям икономически растеж през последните години, който се дължи на подобренията в сигурността, политическата стабилност и продължителни високи нива на потоците от помощи. Според съветника по въпросите на сигурността в международното сътрудничество за развитие, конфликтът в Афганистан бил с нисък интензитет – ситуацията ескалирала спорадично и в отделни провинции имало единични инциденти. Предвид изложеното не може да се приеме, че са налице „тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт” по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕС.
Неправилно административният съд е приел, че е допуснато нарушение в административното производство като не били събрани доказателства за бежанската история на съпругата на М., която трябвало да се разглежда съвместно с тази на оспорващия. Видно от данните по преписката, кандидатът за международна закрила е подал самостоятелна молба, по която административният орган е образувал производство. Изложил е бежанска история, която касае изключително него. Молбата е разгледана и оценена, съобразно посочените в нея обстоятелства. По този начин изцяло е изпълнено изискването на чл. 73 ЗУБ, задължаващ агенцията да разгледа молбата за предоставяне на международна закрила индивидуално, обективно и безпристрастно. Цитираният текст на чл. 73 ЗУБ транспонира на национално ниво чл. 8, §2, б. „а” от Директива 2005/85/ЕО. Тълкуването на нормата доказва, че всяка молба е предмет на отделно производство. Никъде в националното или европейското законодателство не е въведено задължение за компетентния орган да образува съвместни производства или да разглежда съвместно бежанските истории на съпрузите. За пълното следва да се посочи, че молбата на съпругата на М. за международна закрила, също е отхвърлена с решение №10036/19.05.2017г. на председателя на ДАБ. Жалбата срещу него е отхвърлена с решение №5043 от 27.07.2017г. по адм. дело №6498/2017 на Административен съд София – град. Това решение е обжалвано пред Върховният административен съд, по което е образувано адм. д. №11673/2017г., което не е приключило.
Ето защо настоящата инстанция намира, че не са налице нарушения на материалния закон и неспазване на административнопроизводствените правила от административния орган, както неправилно е приел административният съд.
По горните съображения съдебното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, а жалбата на К. Ш. Л. М. срещу атакувания административен акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №4967 от 21.07.2017г., постановено по адм. д. №6508/2017г. по описа на Административен съд София – град, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Ш. Л. М. срещу решение №9991 от 19.05.2017г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Решението е окончателно.