О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 323

гр. София, 20.09. 2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. частно гр. дело № 3375 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответника по делото С. К. Н. срещу определение № 407/23.05.2022 г., постановено по гр. дело № 126/2022 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІV-то гр. отд. на ВКС). Определението е обжалвано в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на жалбоподателя срещу решение № 155/30.09.2021 г. по въззивно гр. дело № 344/2021 г. на Сливенския окръжен съд (СОС) – в частта, с която по предявения от „Стара сокс“ ЕООД срещу жалбоподателя С. Н. и Г. К. Н. иск по чл. 135 от ЗЗД, е обявен за недействителен по отношение на дружеството-ищец договор за прехвърляне на дружествени дялове на основание чл. 129 от ТЗ от 17.07.2017 г., с нотариална заверка на подписите и съдържанието с рег. №№ . и ., том., № . от ... г. на нотариус с рег. № ....

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащата на обжалване част от определението № 407/23.05.2022 г., постановено от друг съдебен състав на ВКС. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част. Поддържа се, че в случая цената на иска следвало да бъде определена служебно от съда съгласно чл. 69, ал. 2 от ГПК, а не той да се съобрази с определената от ищеца такава.

Ответникът по частната жалба – ищецът „Стара сокс“ ЕООД не е подало отговор на жалбата.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В исковата си молба по делото, както и в молбата-уточнение на същата (лист 114 от първоинстанционното дело) дружеството-ищец, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, изр. 1 от ГПК, е посочило цената на предявения от него иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване относителната недействителност на процесния договор за прехвърляне на дружествени дялове, в размер 2 600 лв., която цена е посочена и в самия договор, представен (в заверен от ищеца препис) с исковата молба (лист 97 от първоинстанционното дело). Въпрос за така посочената от ищеца цена на този иск – в размер 2 600 лв., която е определена съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4, алт. 1 от ГПК, не е повдиган по делото нито от някой ответниците по иска (включително от жалбоподателя), нито служебно от съда – по реда на чл. 70, ал. 1, изр. 2 и 3 от ГПК – в преклузивния срок, посочен там – до приключването на първото заседание за разглеждане на делото пред първата инстнция. Поради това, посочената от ищеца цена на иска в размер 2 600 лв., остава неизменна за цялото производство по делото – в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към тълкувателно решение № 8/31.10.2012 г. на ОСГК на ВКС, които имат задължителен характер. Именно предвид изрично установения от законодателя преклузивен срок по чл. 70, ал. 1, изр. 2 от ГПК, единствено в рамките на който може да бъде повдиган въпросът за цената на иска от страните или от съда, несвоевременно направени – за първи път едва с частната му жалба, респ. – и неоснователни са съображенията на жалбоподателя, че цената на иска по чл. 135 от ЗЗД за недействителността на процесния договор за прехвърляне на дружествени дялове, била по-висока от посочената в исковата молба, и над прага за касационно обжалване.

По така изложените съображения съдът намира, че в мотивите към обжалваната част от определение № 407/23.05.2022 г. правилно е прието, че касационната жалба на жалбоподателя е частично недопустима съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че определение № 407/23.05.2022 г. е и валидно, и процесуално допустимо в обжалваната част, поради което следва да се потвърди в тази част.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 407/23.05.2022 г., постановено по гр. дело № 126/2022 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, – в обжалваната част, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на С. К. Н. срещу решение № 155/30.09.2021 г. по въззивно гр. дело № 344/2021 г. на Сливенския окръжен съд – в частта, с която по предявения от „Стара сокс“ ЕООД срещу жалбоподателя и Г. К. Н. иск по чл. 135 от ЗЗД, е обявен за недействителен по отношение на дружеството-ищец договор за прехвърляне на дружествени дялове на основание чл. 129 от ТЗ от 17.07.2017 г., с нотариална заверка на подписите и съдържанието с рег. №№ ... и ..., том..., № ... от 17.07.2017 г. на нотариус с рег. № ....

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: