Р Е Ш Е Н И Е

№ 25

гр. София, 20.09.2022 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1914 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпили касационна жалба с вх. № 260460/ 18.01.2021 год. от К. М. П., касационна жалба с вх. № 260745/26.01.2021 год. от „М. З. ЗЕМЯ“ ООД, „СОЛАРЕН ПАРК – КРЪСТЕВ“ ООД, „НИКИ АГРО“ ЕООД, всичките представлявани от адв. Т. К., както и касационна жалба с вх. № 260590/21.01.2021 год. от С. Н. С. и М. Н. Д., чрез пълномощника им адв. Вс. О..

Касаторите не са доволни от въззивното решение № 260104 от 10.12.2020 год. по в. гр. д. № 820/2020 год. на Окръжен съд – Хасково, с което се отменя решение № 92 от 12.02.2020 год. по гр. д. № 552/ 2019 год. на Районен съд – Свиленград и вместо това е допусната съдебна делба между страните по отношение на процесните поземлени имоти с ид. № *** и № *** по КККР на [населено място], общ. Л., обл. Х. и поземлен имот с ид. № *** по КККР на [населено място], общ. Л., обл. Х., при следните квоти: по 8/48 ид. ч. за Д. Н. Х., С. Н. Т. и П. Н. М.; по 6/48 ид. ч. за Я. А. П., С. Н. С. и М. Н. Д.; и по 3/48 ид. ч. за Д. К. К. и Т. К. К..

С определение № 60125 от 03.08.2021 год. по настоящото дело починалата на 19.06.2021 год. Д. Н. Х. е заличена като страна по делото и на нейно място са конституирани като съделители в производството наследниците Х. К. Х., Р. Х. Б. и Н. Х. К..

От ответниците по касация Д. Н. Х., С. Н. Т. и П. Н. М., представлявани от адв. В. И., е постъпил писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който се оспорват касационните жалби. Считат, че въззивното решение е валидно, допустимо и законосъобразно, а наведените от касаторите оплаквания – неоснователни. Претендират разноски.

От останалите страни в производството не е постъпило становище.

Върховният касационен съд, в настоящия състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с въпросите за приложимостта на презумпцията по чл. 69 ЗС, когато целият съсобствен имот се прехвърля на трето лице по производен начин, без прехвърлителите да притежават правото на собственост в пълен обем и необходимостта невладеещите съсобственици да са уведомени за намерението за своене на приобретателя, както и дали следва разрешението по спора по чл. 76 ЗН да бъде отразено в диспозитива на съдебното решение.

С определението от 02.12.2021 год. по чл. 288 ГПК настоящият съдебен състав е констатирал противоречие със задължителните указания относно приложението на закона, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 год., ОСГК във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 69 ЗС. Съгласно приетото в него, презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. В решение № 88 от 27.07.2016 год. на ВКС по гр. д. № 661/2016 год., II г. о. е разяснено още, че изискването невладеещият собственик да е уведомен за намерението за своене на владелеца съществува само в хипотезата на съсобственост - когато съсобственикът твърди да е придобил по давност идеалните части на останалите съсобственици. Когато се касае за владение върху чужд имот, при липса на заявени претенции от трети лица, упражняващият фактическата власт върху имота като свой няма и по отношение на кой да демонстрира това свое намерение да свои имота за себе си. Ако не е установено трайното отсъствие на невладеещия съсобственик да се дължи на обективно препятствие, което той да не е в състояние да преодолее, е достатъчно промяната в намерението да е била демонстрирана спрямо всички по несъмнен начин, т. е. владението да се осъществява явно върху целия имот по начин всяко лице да може да го възприеме – в този смисъл решение № 214 от 28.10.2015 год. на ВКС по гр. д. № 1919/2015 год., I г. о. Когато собственикът не е известен, не може да се говори за скритост на владението, каквато има когато владелецът извършва действия с цел прикриване факта на владението от друго лице, претендиращо самостоятелни права върху същия имот /решение № 174 от 02.12.2015 год. на ВКС по гр. д. № 1744/2015 год., I г. о./.

Въззивното решение противоречи и на възприетото в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, формирана с решения № 160 от 30.03.2011 год. по гр. д. № 333/2010 год., I г. о. и № 35 от 24.02.2015 год. по гр. д. № 5675/ 2014 год., I г. о. В тях е прието, че съдът дължи произнасяне с отделен диспозитив както в случай, че искът по чл. 76 ЗН бъде упражнен с инцидентен установителен иск, така и в случай когато правото е упражнено с възражение, тъй като мотивите на съда, дори в тях да се съдържат изводи за основателност на възражението, нямат обвързваща сила по отношение на страните.

В случая по делото е категорично установено, че процесните имоти са възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на А. Д., а именно – ответниците Я. А. П., С. Н. С., М. Н. Д. /правнуци/, Д. К. К. и Т. К. К. /праправнуци/ и ищците Д. Н. Х. /конституирани на нейно място наследниците Х. К. Х., Р. Х. Б. и Н. Х. К./, С. Н. Т. и П. Н. М. /внуци/. На 28.01.2008 год. част от наследниците се разпоредили с процесните земеделски земи в полза на „МАРИЦА - ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ“ ООД. Впоследствие били извършени и други прехвърлителни сделки с правото на собственост, поради което в производството са конституирани като страни последващите приобретатели „НИКИ АГРО“ ЕООД, „СОЛАРЕН ПАРК – КРЪСТЕВ“ ООД и К. М. П..

Спорът между страните е концентриран върху това дали имотите са придобити от приобретателите в хипотезата на чл. 79, вр. чл. 82 ЗС.

Основанието, на което ответникът „МАРИЦА - ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ“ ООД първоначално е установил фактическата власт върху процесните имоти, изключва съвладението, при което фактическата власт се упражнява едновременно от две или повече лица, които държат вещта заедно като своя. Този извод следва от представения на л. 18 от първоинстанционното дело нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № * от 28.01.2008 год., от който е видно, че част от наследниците са се разпоредили изцяло с правото на собственост върху имотите, а не само със собствените им идеални части. В мотивите към ТР № 1/2012 год. на ОСГК на Върховния касационен съд изрично е разгледана процесната хипотеза, при която правото на собственост се прехвърля по производен начин без прехвърлителите да са собственици на целия имот, а само на идеална част от него и владението е предадено на приобретателя. В този случай е посочено, че последният е станал съсобственик с притежателите на останалите идеални части /в случая това са ищците/, но като владелец /добросъвестен или не в зависимост от знанието за обема на правата на праводателя/ е започнал да упражнява фактическа власт върху имота на основание, което изключва владението на другите съсобственици – т. е. установената в чл. 69 ЗС оборима презумпция намира приложение на общо основание.

В настоящия случай от разпоредителната сделка на 28.01.2008 год. до датата на исковата молба /12.06.2019 год./ е изтекъл включително предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС 10-годишен срок за придобиване правото на собственост въз основа на давностно владение. Последващите прехвърляния на имотите не се отразяват на този извод, доколкото последните владелци се позовават на установената в чл. 82 ЗС възможност за присъединяване владението на предходните. Съгласно приетото в решение № 26 от 10.02.2009 год. на ВКС по гр. д. № 5911/2007 год., IV г. о., законът не ограничава попълването на срока на владението само до това на непосредствения прехвърлител. Достатъчно е правоприемствата да са последователни във времето и да са основани на валиден правен акт – в конкретния случай това са представените пред първата инстанция нотариални актове за покупко-продажба № 138 от 17.09.2015 год. /л. 111/, № 19 от 23.01.2019 год. /л. 104/, № 61 от 14.07.2009 год. /л. 135/. Предвид изложеното е напълно ирелевантно да се изследват доводите на ищците за недобросъвестност на приобретателите, доколкото същите нямат отношение към това дали е установено или не владение, а последното е осъществявано както в краткия 5-годишен, така и в общия 10-годишен давностен срок. Следователно, дори и да се приеме, че упражняваното владение е недобросъвестно, то изводът относно осъществяване на фактическия състав на придобивната давност не би бил различен. По същата причина са неотносими към решаващите изводи на съда и въведените възражения за нищожност на сделката от 28.01.2008 год. Владението е факт, а не право и в конкретния случай се установява по несъмнен начин на база приетите по делото доказателства.

Разпитаните свидетели /местни жители с непосредствени впечатления/ са категорични, че „МАРИЦА - ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ“ ООД е придобило процесния имот ид. № *** по КККР на [населено място] през пролетта на 2008 год., като не им е известно да е имало спорове с други лица относно собствеността. Същият се обработвал и поддържал всяка година от дружеството, а впоследствие от приобретателите „НИКИ АГРО“ ЕООД и К. П.. В подкрепа на тези показания са и представените пред първоинстанционния съд договори за наем на земеделски земи /л. 195 - 213/.

По отношение на имота в землището на [населено място], придобит впоследствие от „СОЛАРЕН ПАРК – КРЪСТЕВ“ ООД, са представени документи /л. 138 – 164 от първоинстанционното дело/, от които е видно, че дружеството е предприело действия по промяна на предназначението на имота – за фотоволтаична система за производство на електроенергия. Същият е и отдаван под наем за обработване, за което са били сключени договори за наем на земеделски земи – л. 169 – 192.

С оглед изложеното следва да се приеме, че приобретателите на имотите са осъществили фактическия състав на придобивната давност по отношение на собствените на ищците идеални части от правото на собственост, тъй като са установили извършването на такива действия, които не оставят съмнение, че упражняват фактическата власт за себе си, и за които всеки заинтересован може да узнае. Осъщественото владение е продължило повече от 10 години. Няма данни и не са представени доказателства в периода от 28.01.2008 год. до 12.06.2019 год., когато е подадена исковата молба, ищците да са заявявали собствени права върху имотите, владението да е било прекъсвано или нарушавано по какъвто и да е било начин. Същото не е установено с насилие, нито може да се определи като скрито. При липса на действия, целящи отблъскване на установеното владение, съответно на заявени претенции по отношение на имотите, фактът, че владелецът се намира в тях и ги поддържа в рамките на необходимата грижа е достатъчен, за да се възприеме, че е налице упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.

С осъществяване на придобивното основание по чл. 79 ЗС в полза на приобретателите по разпоредителните сделки, ищците са изгубили правото на собственост върху сънаследствените имоти, съгласно чл. 99 ЗС, поради което предявеният иск за делба е неоснователен, а въззивното решение следва да се отмени като неправилно. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, след отмяната му искът за делба следва да се отхвърли.

При този извод съдът не дължи произнасяне по направеното възражение с правно основание чл. 76 ЗН, тъй като разглеждането на същото е обусловено от установяване наследствения характер на процесните имоти. С отхвърляне на иска за делба се формира сила на пресъдено нещо по въпроса за наличието на съсобственост между страните, поради което цитираната по-горе съдебна практика не намира приложение в разглежданата хипотеза, доколкото се отрича наследственият характер на имотите.

С оглед този изход на делото касаторите имат право на сторените от тях разноски в производството пред трите съдебни инстанции, съобразно представените договори за правна защита, списъци и платежни нареждания. Претенцията им срещу ищците е основателна и доказана за следните суми: за К. М. П. – общо 1 870 лв.; за „М. З. ЗЕМЯ“ ООД – общо 1 370 лв.; за СОЛАРЕН ПАРК – КРЪСТЕВ“ ООД – общо 1 370 лв.; за „НИКИ АГРО“ ЕООД – 70 лв.; за С. Н. С. и М. Н. Д. – общо 1 820 лв.

Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение № 260104 от 10.12.2020 год. по в. гр. д. № 820/2020 год. на Окръжен съд – Хасково и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове за делба от Х. К. Х. с ЕГН [ЕГН], Р. Х. Б. с ЕГН [ЕГН] и Н. Х. К. с ЕГН [ЕГН] – тримата конституирани на мястото на починалата ищца Д. Н. Х. с ЕГН [ЕГН], С. Н. Т. с ЕГН [ЕГН] и П. Н. М. с ЕГН [ЕГН] против Я. А. П. с ЕГН [ЕГН], Д. К. К. с ЕГН [ЕГН], Т. К. К. с ЕГН [ЕГН], С. Н. С. с ЕГН [ЕГН], М. Н. Д. с ЕГН [ЕГН], „М. З. ЗЕМЯ“ ООД с ЕИК 160091308, „СОЛАРЕН ПАРК – КРЪСТЕВ“ ООД с ЕИК 200771197, „НИКИ АГРО“ ЕООД с ЕИК 202583482 и К. М. П. с ЕГН [ЕГН], за следните недвижими имоти:

- Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. Л., обл. Х., одобрени със Заповед № РД-18-1247 от 15.06.2018 год. на изп. директор на АГКК, находящ се в землището на [населено място], общ. Л., обл. Х., местност „Х.“, с площ от 852 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 6, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: *, при съседи: ***, ***, *** и ***, който поземлен имот е обособена част от бивш имот – нива, находяща се в местността „Х.“, шеста категория, с площ 19.080 дка, съставляваща имот с № * по плана за земеразделяне на землището на [населено място] при граници: нива № *, полски път № * и нива № *;

- Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. Л., обл. Х., одобрени със Заповед № РД-18-1247 от 15.06.2018 год. на изп. директор на АГКК, находящ се в землището на [населено място], общ. Л., обл. Х., местност „Х.“, с площ от 18 227 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: *, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: *, при съседи: ***, ***, който поземлен имот е обособена част от бивш имот – нива, находяща се в местността „Х.“, шеста категория, с площ 19.080 дка, съставляваща имот с № * по плана за земеразделяне землището на [населено място] при граници: нива № *, полски път № * и нива № *;

- Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. Л., обл. Х., одобрени със Заповед № РД-18-1244 от 15.06.2018 год. на изп. директор на АГКК, находящ се в землището на [населено място], общ. Л., обл. Х., местност „СТ 2 К.“, с площ от 17 000 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: *, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: *, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, който поземлен имот е представлявал нива, находяща се в местността „СТ 2 К.“, пета категория, с площ 17.000 дка, съставляваща имот с № * по плана за земеразделяне на [населено място] при граници: местен път № *, пасище мера № *, нива № *, полски път № *, нива № *.

ОСЪЖДА Х. К. Х. с ЕГН [ЕГН], Р. Х. Б. с ЕГН [ЕГН] и Н. Х. К. с ЕГН [ЕГН], С. Н. Т. с ЕГН [ЕГН] и П. Н. М. с ЕГН [ЕГН], общо да заплатят на ответниците сторените от тях разноски в производството пред трите съдебни инстанции, както следва:

- на К. М. П. с ЕГН [ЕГН] – общо сумата 1 870 /хиляда осемстотин и седемдесет/ лева;

- на „М. З. ЗЕМЯ“ ООД с ЕИК 160091308 – общо сумата 1 370 /хиляда триста и седемдесет/ лева;

- на „СОЛАРЕН ПАРК – КРЪСТЕВ“ ООД с ЕИК 200771197 – общо сумата 1 370 /хиляда триста и седемдесет/ лева;

- на „НИКИ АГРО“ ЕООД с ЕИК 202583482 – общо сумата 70 /седемдесет/ лева;

- на С. Н. С. с ЕГН [ЕГН] и М. Н. Д. с ЕГН [ЕГН] – общо сумата 1 820 /хиляда осемстотин и двадесет/ лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: