№ 925

С., 1.08. 2013 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА

С. ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр. д. № 2942 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. Л. С. от АК-В., против въззивно решение № 10 от 13.02.2013 г., постановено по в. гр. д. № 553/2012 г. на Видинския окръжен съд, ГО, с което като е потвърдено решение № 426 от 11.10.2012 г. на Видинския районен съд по гр. д. № 282/2012 г., е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [община], иск за заплащане на сумата в размер на 20 000 лв., като част от сумата 147 322, 71 лв., представляваща разходите по извършената работа от ищеца – изграждането на обект „Вътрешна канализация за търговски и сервизен център „Ситроен”, с дължина 287 м., находящ се в Ю. промишлена зона, [населено място], с възложител и собственик [община], ведно със законната лихва, считано от 14.02.2012 г. до окончателното изплащане. Твърди се неправилност на въззивното решение по касационните основания на чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Поставените...