Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от [фирма] чрез процесуалния си представител адвокат Р. против решение № 969/09.06.2017 г. по а. д. №1942/2016 г. на Административен съд, гр. П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-16001615009515-091 -001/11. 05.2016 г., издаден от Т. В. П. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Ю. М. Д. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 501/25.07.2016 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. П. при ЦУ на НАП.

Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение и присъждане направените разноски.

Ответникът - Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив, чрез юрисконсулт П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на решението като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - Пловдив е бил Ревизионен акт (РА) № Р-16001615009515-091 -001/11. 05.2016 г., издаден от Т. В. П. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Ю. М. Д. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 501/25.07.2016 г. на директора на дирекция...