Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП и И. И. Е. от гр. [населено място] срещу решение № 2266/19.12.2017 г., постановено по адм. дело № 1268/2017 г. по описа на Административен съд – гр. П..

Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен РА № Р-16001616001205-091-001/26.09.2016 г., издаден от органи по приходите при ЦУ на НАП – гр. П., потвърден с решение № 198/10.04.2017 г. на директора на посочената дирекция за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ над 3 000 лв. до пълния размер от 5 800 лв. и за съответните лихви, както и в частта за разноските. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че решението в тази обжалвана част е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което представлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, като съдът ще извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК за прилагането от първоинстанционния съд на материалния закон. Касационният жалбоподател твърди, че решението на съда е немотивирано и неправилно била извършена преценка на доказателствата по делото относно възприетото от съда, че Б. Х. Д. – дядо на ревизираното лице е направил дарение от 25 000 лв., като се твърди, че кредитираната от съда декларация на Д. не е нотариално заверена, а относно неговите свидетелски показания, неправилно съдът ги е възприел. Според касационният жалбоподател съдът не е отчел обстоятелството, че свидетелят като дядо на ревизираното лице е искал да й помогне да докаже своите твърдения, тъй като са свързани лица по смисъла на § 1,...