Производството е по чл. 208 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на командира на военно формирование [номер]- [населено място] против Решение №439/ 24.03.2017г. по адм. д.№ 732/ 2016 г. по описа на АС-Благоевград с искане за отмяната му поради неправилност. Твърди, че решението е необосновано, защото мотивите на същото не конкретизират какви са императивно установените изисквания за обсъждане на алтернативно по - леко дисциплинарно наказание, за изпълнение на задълженията по чл. 247 от ЗОВСРБ и определяне на дисциплинарното наказание като „тежко“. Развива съображения, че изводите на съда не кореспондират нито с разпоредбите на чл. 35 и чл. 59 от АПК, нито със специалната разпоредба на чл. 148 от ППЗОВСРБ.

Ответникът Б. С., не се явява, но в писмена защита, чрез адв.Ст. Х., оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и обоснованост на съдебното решение, в което липсват пороци, водещи до отмяната му.

Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С оспореното решение е отменена Заповед № ЗРД-669/14.11.2016г. на командира на военно формирование [номер]-[населено място], с която на основание чл. 243, чл. 244, т. 7 и чл. 248 от ЗОВСРБ, вр. с чл. 137, т. 4 от ППЗОВСРБ и Заповед №ОХ-703/07.09.2016г. на министъра на отбраната, вр. с чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ, на Б. Н. С. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", прекратен е договорът му за военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен в запаса.

От фактическа страна съдът е установил, че на 01.11.2016 г., в началото на седмия учебен час, при провеждане на занятие по „Строева подготовка”, младши сержант Р. С. подал команда „Постави ножа!”. След подаване...