Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по молба, съдържаща искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 15324 от 13.12.2017г., постановено от Върховния административен съд, Първо отделение, по адм. д. № 4898/2017г., с което е отменено решение № 341 от 08.03.2017г. на Пловдивския административен съд, първо отделение, 18-ти състав, по адм. д. № 1152/2016г. Иска``. [], [населено място] се позовава на разпоредбите на чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК. В молбата за отмяна и в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Т. се поддържат твърдения за открити нови доказателства, а именно: протокол от 23.01.2018 г. за установяване несъществуващ адрес на картата на [населено място]; справка от Търговския регистър за [фирма]; справка-декларация за ДДС на [фирма] за данъчен период 06/2011 г.; уведомление за приемане от [фирма] на дневника за покупки и дневника за продажби за отчетен период юни 2011 г.; фактура от 12.05.2011 г.; фактура № 7161600847/05.06.2011 г.; таксов лист, издаден на 30.06.2011г. от [фирма], клон [населено място]; вносна бележка от 30.06.2011 г. за такса Търговски регистър; сметка/фактура № 0000017935/30.06.2011 г. по чл. 89 от ЗННД (ЗАКОН ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ); справка-декларация за ДДС на [фирма], данъчен период 07/2011 г.; уведомление за приемане входящ номер на данните: ДДС.1600-1783156 от 15.08.2011 г.; дневник-продажби за периода 01.07.2011 г. до 31.07.2011 г.; дневник покупки за периода 01.07.2011 г. - 31.07.2011 г.; фактура № 7162900541/05.07.2011 г.; фактура № 0000000264/05.07.2011 г.; фактура № 0000000265/06.07.2011 г.; фактура № 0000000267/08.07.2011 г.; фактура № 0000000269/26.07.2011 г.; фактура № 0000000270/27.07.2011 г.; фактура № 0000000271/28.07.2011 г.; фактура № 0000000272/29.07.2011 г.; фактура № 1300001176/29.07.2011 г.; молба-декларация за ДДС на [фирма] за данъчен период 08/2011 г.; дневник покупки за период 01.08.2011 - 31.08.2011 г.; дневник продажби за период 01.08.2011 - 31.08.2011 г.; фактура № 7164223330/05.08.2011 г.; фактура № 0000004308/22.08.2011 г.; фактура № 0000020448/22.08.2011 г.; фактура № 1000176026/22.08.2011 г.; фактура № 0100003714/23.08.2011 г.; фактура № 0000020473/25.08.2011 г.; фактура № 0000020486/26.08.2011 г.; фактура № 0000020487/26.08.2011 г.; фактура № 0000020508/29.08.2011 г.; фактура № 0000020531/31.08.2011 г.; протокол № 1 за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР към 30.08.2011 г.; фактура № 0000000632/30.08.2011 г.; протокол № 2 за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР към 30.08.2011 г.; фактура № 0000000633/30.08.2011 г.; протокол № 3 за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР към 30.08.2011 г.; фактура № 0000000634/30.08.2011 г.; справка от НАП ЕИК по БУЛСТАТ[ЕИК] на [фирма за периода 01.07.2011 г. до 31.07.2011 г.; разчетно-платежна ведомост на фирма [фирма] за месец юли 2011 г.; справка от НАП ЕИК по БУЛСТАТ[ЕИК] на [фирма за периода 01.08.2011 г. до 31.08.2011 г.; разчетно-платежна ведомост на фирма [фирма] за месец август 2011 г. Искателят оспорва изводите на касационния съдебен състав и развива тезата, че фактът на ненамиране на доставчиците и връчването на искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице по реда на чл. 32 от ДОПК не следва да се преценява във вреда на ревизирания субект при преценката на реалното осъществяване на доставките. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени атакуваното решение.

Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП", [населено място] при ЦУ на НАП оспорва молбата за отмяна с писмено становище, подадено чрез упълномощен юрисконсулт Д., с което се пледира за отхвърляне на искането на молителя като неоснователно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд намира молбата за отмяна за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в сроковете, визирани в чл. 240 от АПК.

Разгледано по същество искането на [фирма], [населено място] е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:

С атакуваното решение № 15324 от 13.12.2017г. тричленният състав на Върховния административен съд е отменил решение решение № 341 от 08.03.2017г. на Пловдивския административен съд, първо отделение, 18-ти състав, по адм. д. № 1152/2016г., в частта, с която е отменен Ревизионен акт №Р-16001615003797-091-001/16.12.2015 г., издаден от началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 236/19.04.2016г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, за определени задължения по ЗДДС за д. п. от 01.01.2011 г. до 31.12.2012 г. от непризнат данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС по фактури, издадени от [фирма], [фирма] и [фирма] и е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу Ревизионен акт № Р- 16001615003797- 091- 001/16.12.2015 г; оставено е в сила решението в останалата обжалвана част; [фирма], [населено място] е осъдено да заплати разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3200 лв; Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП е осъдено да заплати на [фирма], [населено място], разноски по делото в размер на 500 лв.

С молбата за отмяна, по която е образувано настоящото съдебно производство, се релевират две основания за отмяна - по т. 1 и по т. 5 на чл. 239 от АПК. По силата на чл. 239, т. 1 от АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая молителят се позовава на множество документи, а именно: справка-декларация за ДДС на [фирма] за данъчен период 06/2011 г.; уведомление за приемане от [фирма] на дневника за покупки и дневника за продажби за отчетен период юни 2011 г.; фактура от 12.05.2011 г.; фактура № 7161600847/05.06.2011 г.; таксов лист, издаден на 30.06.2011г. от [фирма], клон Пловдив; вносна бележка от 30.06.2011 г. за такса Търговски регистър; сметка/фактура № 0000017935/30.06.2011 г. по чл. 89 от ЗННД (ЗАКОН ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ); справка-декларация за ДДС на [фирма], данъчен период 07/2011 г.; уведомление за приемане входящ номер на данните: ДДС.1600-1783156 от 15.08.2011 г.; дневник-продажби за периода 01.07.2011 г. до 31.07.2011 г.; дневник покупки за периода 01.07.2011 г. - 31.07.2011 г.; фактура № 7162900541/05.07.2011 г.; фактура № 0000000264/05.07.2011 г.; фактура № 0000000265/06.07.2011 г.; фактура № 0000000267/08.07.2011 г.; фактура № 0000000269/26.07.2011 г.; фактура № 0000000270/27.07.2011 г.; фактура № 0000000271/28.07.2011 г.; фактура № 0000000272/29.07.2011 г.; фактура № 1300001176/29.07.2011 г.; молба-декларация за ДДС на [фирма] за данъчен период 08/2011 г.; дневник покупки за период 01.08.2011 - 31.08.2011 г.; дневник продажби за период 01.08.2011 - 31.08.2011 г.; фактура № 7164223330/05.08.2011 г.; фактура № 0000004308/22.08.2011 г.; фактура № 0000020448/22.08.2011 г.; фактура № 1000176026/22.08.2011 г.; фактура № 0100003714/23.08.2011 г.; фактура № 0000020473/25.08.2011 г.; фактура № 0000020486/26.08.2011 г.; фактура № 0000020487/26.08.2011 г.; фактура № 0000020508/29.08.2011 г.; фактура № 0000020531/31.08.2011 г.; протокол № 1 за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР към 30.08.2011 г.; фактура № 0000000632/30.08.2011 г.; протокол № 2 за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР към 30.08.2011 г.; фактура № 0000000633/30.08.2011 г.; протокол № 3 за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР към 30.08.2011 г.; фактура № 0000000634/30.08.2011 г.; справка от НАП ЕИК по БУЛСТАТ[ЕИК] на [фирма за периода 01.07.2011 г. до 31.07.2011 г.; разчетно-платежна ведомост на фирма [фирма] за месец юли 2011 г.; справка от НАП ЕИК по БУЛСТАТ[ЕИК] на [фирма за периода 01.08.2011 г. до 31.08.2011 г.; разчетно-платежна ведомост на фирма [фирма] за месец август 2011 г. Настоящият съдебен състав констатира, че гореописаните документи представляват данъчни фактури, извлечения от счетоводни програми, справки - декларации, дневници за продажби, протоколи за завършване и заплащане на СМР и други счетоводни документи, като всички те са издадени през 2011г. Това означава, че с тях не се установяват нови обстоятелства, а такива, които обективно са съществували още през 2011г. Решаващият съдебен състав счита, че описаните документи нямат качество и на "нови доказателства", защото всички те са издадени на името на искателя [фирма], поради което той е разполагал с възможността да ги представи в хода на първоинстаницонното и на касационното съдебно производство. Релевираните от молителя многобройни оплаквания представляват такива по съществото на спора и имат характер на касационни основяния, които не са предмет на настоящото производство и не следва да се обсъждат. Петчленният съдебен състав констатира, че липсват каквито и да е данни относно наличие на процесуална пречка, въз основа на която приложените към молбата за отмяна счетоводни документи и фактури не са събрани и представени до приключване на съдебното производство. От приложеният протокол от 23.01.2018 г. за установяване несъществуващ адрес на картата на [населено място] е видно единствено, че молителят е проявил активност едва след влизане на съдебното решение в сила да издири и установи несъществуващ адрес на своя доставчик, което е можел да направи много по - рано в хода на първоинстанционното и на касационното производство. Следва да се има предвид факта, че още в първоинстанционното производство искателят е следвало да установи, че има разминаване в изписването на адреса на подизпълнителя [фирма], като в том 1 на л. 21 и л. 24 и в том 2 на л. 377, л. 379 - 385, л. 527, л. 533, л. 535 и л. 631 е вписан адрес на [улица], а в том 1 на л. 354 и в том 2 на л. 382 - 383 е вписан адрес в [жк]. Следователно нито един от приложените към молбата за отмяна документи няма характер на "нови доказателства" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, защото за да са такива, е следвало страната да не е била в състояние да се снабди с тях за да ги представи по делото до приключване на устните състезания, което в случая не е налице.

Относно второто основание, на което е предявена молбата за отмяна - чл. 239, т. 5 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че също не е осъществено. По силата на тази норма влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В конкретната хипотеза искателят не твръди и не представя доказателство за някое от тези основания. От тук следва обоснованият извод, че не е налице нито едно от регламентираните от законодателя условия, при които може да се отмени атакувания съдебен акт на посоченото от молителя основание. Това е така, защото молителят в настоящото производство е бил надлежно представляван както в първоинстанционното, така и в производството пред ВАС от упълномощен адв. К. Т..

По отношение на изразеното от искателя становище, че едва с касационното решение е узнал обстоятелството, че на подизпълнителя [фирма] е издаден ревизионен акт, петчленният съдебен състав счита следното: Действително в атакуваното решение на стр. 3 е посочено: "При извършена насрещна проверка от ТД на НАП не са открити на данъчните адреси фирмите доставчици [фирма], [фирма] и [фирма], нито техни представители и във връзка с отправено искане за представяне на документи и писмени обяснения, свързани с доказване реалността на доставките на СМР услуги, отразени в процесните фактури, връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, такива не са представени от фирмите-доставчици. Установените констатации в хода на ревизията относно посочените доставчици са на база данни от системата на НАП и извършени ревизии, с издадени РА, приложени към преписката. " Настоящият съдебен състав констатира, че в приложената по делото преписка няма ревизионен акт, който да е издаден на [фирма], което обаче не съставлява основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 1 или т. 5 от АПК, тъй като се касае за изведено от съда невярно заключение, несъответстващо на приложените по делото доказателства, което би могло да се счете за касационно основание, но не и за основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение.

По изложените съображения петчленният съдебен състав счита, че инвокираните с молбата за отмяна основания по чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК не са осъществени, което налага отхвърлянето й като неоснователна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 236 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК искателят следва да заплати на ответника направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен в съответствие с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - І колегия РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на [фирма], [населено място], съдържаща искане на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 15324 от 13.12.2017г., постановено от Върховния административен съд, Първо отделение, по адм. д. № 4898/2017г., с което е отменено решение № 341 от 08.03.2017г. на Пловдивския административен съд, първо отделение, 18-ти състав, по адм. д. № 1152/2016г..

ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.