Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

К. Д на Дирекция "ОДОП"-София моли да бъде отменено решение № 929/15.02.2018 г. по адм. д. № 2008/2017 г. на Административен съд София-град, в частта с която е отменен Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-22221016198702-004-001/08.12.2016г. на органи по приходите на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на процесуалния и материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли спорът да бъде решен по същество и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответната страна – [фирма] поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила. Иска присъждане на разноски, за които не представя доказателства.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

В частта в която се обжалва решението, административният съд е отменил Акт за прихващане или възстановяване № П-22221016198702-004-001/08.12.2016г. на органи по приходите на ТД на НАП-София, с който е отказано възстановяване на 3196, 63 лв, ведно с дължими лихви в размер на 1113, 16 лв. представляващи ДДС.

За да постанови решението, съдът е ангажирал изготвянето на съдебносчетоводна експертиза. Заключението на вещото лице е прието без оспорване на страните, като първоинстанционния съд, така и настоящата съдебна инстанция го кредитира като компететно изготвено от експерт с нужната квалификация. Видно от него, след отмяната на Ревизионен акт № 2101307563/02.01.2014 г., Ревизионен акт № Р-2210- 1404062-091-001/19.08.2015 г....