Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], подадена чрез управителя К. М. М., против решение № 52 от 20.02.2018 г. на Административен съд – В. Т, постановено по адм. д. № 613/2017 година. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-04000415007042-091-01/25.04.2017 г. на ТД на НАП – В.То, в обжалваната и потвърдена с Решение № 203/14.07.2017г. на директора на Дирекция “ОДОП” – гр. В.То част. В касационната жалба се поддържат доводи, че решението е необосновано, постановено е при съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон. Релевирани са касационни оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображенията, подробно изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт.

Ответникът – директор на Дирекция "ОДОП" гр. В. Т при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпил отговор на касационната жалба, изготвен от гл. юрисконсулт И. Р., в който същата моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3715, 70 лева.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, преценява жалбата за процесуално допустима. По същество тя е неоснователна.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт № Р-04000415007042-091-01/25.04.2017 г. на ТД на НАП – В.То, в обжалваната и потвърдена с Решение № 203/14.07.2017г. на директора на Дирекция “ОДОП” – гр. В.То част относно извършено увеличение на финансовия резултат на [фирма] по реда на чл. 78 и чл. 41, ал. 1 от ЗКПО със суми в общ размер на 992 625, 93 лева. За да отхвърли жалбата на дружеството, административният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка, а именно: За 2014г. е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството със сумата от 116 517, 69 лв. на основание чл. 78 от ЗКПО, представляваща неотразени приходи от продажба на 397, 61 тона пшеница – представляваща разлика между отразеното като заскладено количество пшеница и осчетоводеното такова, при дружеството жалбоподател. Приетото наличие на укрити приходи, обосновано с посоченото несъответствие между наличното и осчетоводено количество пшеница, като фактическа констатация встъпва на приетата фактическа обстановка в РА №Р-04000414003459-091-001/16.09.2015 г., издаден на [фирма] /влязъл в сила и неоспорен от РЛ/ при ревизия извършена по особените правила на чл. 122 и сл. от ДОПК и, тъй като са били установени основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – наличие на данни за укрити приходи. Според решаващия състав след като е налице влязъл в сила ревизионен акт, съдържащ ползващи се с презумптивна доказателствена сила фактически констатации, които имат пряко отношение към формиране на данъчната основа за облагане, при липсата на нови доказателства, водещи до други фактически установявания, тези констатации не могат да бъдат пренебрегнати и в хода на процесната ревизия. Не са дадени и никакви други логични обяснения за отчетеното несъответствие във фактическата наличност на произведената, заскладена и осчетоводена продукция. Възраженията за наличие на липси, обусловени от естествени фири, остават неподкрепени с доказателства твърдения. С оглед тези съображения съдът е приел за неоснователна жалбата в тази част. За законосъобразен съдът е счел РА и в частта относно извършеното увеличение на финансовия резултат на [фирма] със сума в размер на 876 108, 24 лв. на основание чл. 42, ал. 1 от ЗКПО, представляваща разлика между начисления общ размер на разходи за възнаграждения на управителя на дружеството и изплатените суми през 2013 г. и 2014г., които са били отчетени като разход през 2014 г., но възнагражденията са били изплатени на управителя през 2015 година.

Решението на Административен съд В. Т е валидно, допустимо и правилно.

Основните оплаквания, развити в касационната жалба са за допуснати нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че извършеното преобразуване на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 42, ал. 1 ЗКПО със сумата от 876 108, 24 лв. и на основание чл. 78 ЗКПО със сумата от 116 517, 69 лв. за 2014 г. е законосъобразно. Възраженията са неоснователни. Не е спорно, че през 2014 г. ревизираното дружество е внесло в складовете си 14 329, 61 тона пшеница, а счетоводно е заприходило13 932 тона пшеница. Спорен в случая е въпросът дали разликата от 397, 61 тона пшеница е продадена или това са естествени фири в процеса на преработка на продукцията, каквото теза поддържа касатора. Правилно съдът е приел, че твърденията на дружеството са останали недоказани, както в хода на административното производство, така и в съдебната фаза. Липсват каквито и да било първични счетоводни документи за наличие на фири, поради което правилно е прието, че процесните количества пшеница са продадени по цени определени по данни по НСИ в размер на 293, 71 лв., неотчетени са приходи от 116 517, 69 лв., с които законосъобразно е увеличен ФР за 2014 г. на основание чл. 78 ЗКПО. Относно извършеното увеличение на основание чл. 42, ал. 1 ЗКПО – не е спорно, че част от възнагражденията за 2014 г. в общ размер на 876 108, 24 лв. са платени на управителя К. М. през 2015 година. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗКПО разходите на данъчно задължени лица, представляващи доходи на местни физически лица по ЗДДФЛ, които не са изплатени към 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Неоснователни са възраженията на касатора, че в хода на две извършени ревизии процесната сума не е намерила отражение при формиране на ФР нито за 2014 г., нито за 2015 г. и в противоречие с разпоредбата на чл. 42, ал. 3 ЗКПО не е призната за данъчни цели.

Действително видно от приложения по делото РА № Р-22220216004636-091-001/06.02.2017 г., както и от заключението на СИЕ, корекция на финансовия резултат на [фирма] за 2015 г. по реда на чл. 42, ал. 3 от ЗКПО с начислените разходи за възнаграждения на управителя не е извършена. Не е спорно обаче, че посоченият РА не е обжалван и е влязъл в сила. С решение №О-2/03.07.2017г. на директора на ТД на НАП – София /л. 45-48/ е отказано възлагането на ревизия по повод искане на [фирма] за изменение на задължения с вх. № 53-06-2012/28.04.2017 г., определени с РА № Р-22220216004636-091-001/06.02.2017 г. Решението на директора на ТД София е мотивирано с липсата на предпоставките по чл. 133, ал. 2, т. 1 ДОПК и излагане в искането само на съображения относно прилагането на материалноправните разпоредби на ЗКПО и по – конкретно на процедурата по чл. 75-81 ЗКПО. Недопустимо според решаващия орган е чрез производство по реда на чл. 133-134 ДОПК да се прилага процедура по ЗКПО, при положение, че същият закон предоставя възможност корекцията на грешки да намери отражение в подадената коригираща декларация. Тези факти обаче по никакъв начин не обосновават изводи, че за процесния период 2014г. финансовия резултат на дружеството не следва да се увеличи с тези разходи по реда на чл. 42, ал. 1 от ЗКПО, както и че извършеното увеличение е незаконосъобразно. Както правилно сочи в решението си административния съд, това е пряка последица от поведението на ревизираното лице, което не е предприело своевременно действия за коригиране на финансовия си резултат, респ. не е предприело действия за защита срещу констатациите на РА №Р-2220216004636-091-001/06.02.2017г., които сега счита за незаконосъобразни. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд – В. Т не е засегнато от пороците, твърдени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила.

Разноски: С оглед изхода на спора в полза на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 2786, 63 лева, определен на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 52 от 20.02.2018 г. на Административен съд – В. Т, постановено по адм. д. № 613/2017 година.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Т разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 2786, 63 лева. Решението е окончателно.