Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] при ЦУ на НАП срещу решение № 351 от 28.09.2015г. по адм. дело 345/2015г. на Административен съд гр. В. Т /АСВТ/. С решението е отменен, по жалба на [фирма], [населено място], Ревизионен акт № Р-04000414001600-091-001/10.02.2015г. на ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение № 188/28.04.2015г. на директора на Дирекция „ОДОП”, с който в резултат на допълнително начислен ДДС в размер на 6756.96 лв. за данъчен период м. 08.2014г. е намален декларираният резултат за периода със същата сума и са определени ДДС за възстановяване 0 лв. и лихви за внасяне 37.62 лв и съответно са присъдени разноски на оспорващия.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество се твърди, че съдът неправилно възприел установената фактическа обстановка и направил погрешен извод за липса на независима икономическа дейност. Поддържа се, че е налице хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС в съответната редакция, която е била приложена неправилно от АСВТ. Поради това касаторът моли да бъде отменено решението на Административния съд – гр. В. Т, а с него и оспореният РА, евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане. Претендира разноски.

Ответникът – [фирма] не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд – Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1...