Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на Е. В. В. с постоянен адрес: [населено място], [улица] /съдебен адрес: [населено място], бул. [наименование] № 37, вх. [№] ет. [№], ап. [№] /, подадена чрез процесуалния й представител адв. Б. К, против решение № 2530/30.11.2015 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 2945/2015 г., с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт /РА/ № Р-03-1401854-091-001/12.06.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В., потвърден с решение № 420/01.09.2015 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /“ОДОП“/ - В..

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретни доводи за допуснати съществени нарушения и за необоснованост, свързана с неправилни фактически установявания, не се съдържат в касационната жалба. В нея се излагат съображения за неправилност на изводите на съда, че ревизираното лице е местно лице за Р. Б и подлежи на данъчно облагане по реда на ЗДДФЛ, неправилност на приетото от съда, че е доказано наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, както и че сумата от 510 000 лв. представлява доход с недоказан произход от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Претендира се отмяна на решението, вкл. в частта му за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят направените от жалбоподателката разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция „ОДОП“ – В. оспорва същата чрез процесуалния...