Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на директора на Областна дирекция на МВР-[населено място] срещу решение по адм. д.№ 655/ 2015 г. по описа на АС-Плевен. Навежда доводи за материална незаконосъобразност, Твърди, че по делото е установено, че лицата Х. Д.М. и Д. Б., служители на [фирма] са посетили сградата на областната дирекция и са допуснати от служителя А. Н. К., който е бил дежурен на 9.01. и 29.01.2015 г., но без да има списък на тези лица с техните данни, без проверка на документи за самоличност, без справка в АИС на МВР и без да са вписани в книгата за пропускателния режим, Вписаните различни квалификации в заповедта на нарушението по чл. 194, ал. 2, т. 2 и по чл. 194, ал. 2, т. 3 от АПК представлява техническа грешка, която не е довела до неяснота в правната квалификация. Нарушението правилно е изписано като такова по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което се налага наказание по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР пропуски в изучаване и прилагане на разпоредбите регламентиращи служебната дейност.

Ответната страна А. Н. К. оспорва касационната жалба. Посоченото в заповедта нарушение невписване в книга за пропускателен режим имена на лица, извършващи ремонтна дейност е квалифицирано по три различни текста - чл. 194, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3, което създава неяснота и затруднява защитата. Претендира разноски за касационната инстанция и представя списък на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 445 от 21.10.2015 г. по адм. д.№ 655/ 2015...