Образувано е по жалбата на [фирма] със седалище в [населено място], представлявано от пълномощник, срещу решение № 309-03/ 18.05.2016 г. на заместник - председателя на Комисията за финансов надзор и ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което органът е приложил принудителна административна мярка на основание чл. 587, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 587, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Кодекса за застраховането (КЗ). Според жалбоподателя решението е нищожно, тъй като е издадено от некомпетентен орган - член на Комисията за финансов надзор. Дружеството счита административният акт и за незаконосъобразен поради издаването му при съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Застрахователят твърди, че не е нарушил разпоредбата на чл. 496 КЗ и се е произнесъл по претенцията за заплащане на щета по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", като е отказал да заплати същата. С дадените задължителни предписания органът е действал извън предоставените му по закон правомощия и същите не съответстват на целта на закона. Жалбоподателят иска отмяна на решението като незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноските по делото.
Ответникът заместник-председателят на Комисията за финансов надзор и ръководещ управление "Застрахователен надзор", чрез пълномощник, оспорва жалбата. Претендира разноски за защита от юрисконсулт.
Върховният административен съд, след като обсъди отделно и в съвкупност доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
Производството пред Комисията за финансов надзор е образувано по жалба вх.№ 91-02-239/ 14.03.2016 г. на Т. С. Т. от [населено място]. В нея жалбоподателката възразява срещу констатациите на ЗД [фирма] и направения отказ с писмо №100-1162/18.02.2016 г. на застрахователното дружество да й бъде заплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по щета №10015100104982Н, на основание застрахователна полица №111130026008228/1.11.2013 г.
С този отказ, постановен извън срока по чл. 107, ал. 1 КЗ отм. , застрахователят е приел, че отговорността за застрахования по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е за причинени от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане. Именно тези вреди се покриват от застрахователя. В конкретния случай, според дружеството, не са осъществени кумулативно четирите елемента на отговорността по чл. 45 ЗЗД, тъй като от доказателствата по преписката не е установено по несъмнен начин вината за настъпилото произшествие на водача на лек автомобил "Т. Р 4" с рег. [рег. номер на МПС], поради което не е осъществен един от елементите на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД и не може да бъде ангажирана отговорността на застрахователя.
Заместник - председателят на КФН и ръководител на управление "Застрахователен надзор" е уведомил ЗД [фирма] за постъпилата жалба и е дал възможност на дружеството да изрази становище и представи доказателства.
С писмо от 31.03.2016 г. дружеството повторно е изложило пред Комисията съображенията си за постановения отказ и е приложило исканите документи по заведената щета. С писмо от 11.04.2016 г. КФН изисква от дружеството да представи относими към преписката доказателства. С писмо от 9.05.2016 г. КФН е уведомила [фирма], че е открило производство по прилагане на конкретна ПАМ по чл. 587, ал. 2, т. 1 КЗ и е дала на дружеството срок за представяне на възражения и обяснения. Последното отново е изложило доводите си за отказа с писмо вх.№91-02-239/11.05.2016 г.
С оспореното решение №309-03/ 18.05.2016 г. заместник-председателят на Комисията за финансов надзор и ръководещ управление "Застрахователен надзор" е приложил принудителна административна мярка по чл. 587, ал. 2, т. 1 КЗ във вр. с чл. 587, ал. 1, т. 1 и т. 4 КЗ, с която е разпоредил на ЗД [фирма] в 5-дневен срок от получаване на съобщението: 1/ да преразгледа становището си по застрахователната претенция вх.№Л-21653/18.11.2015 г. по щета №10015100104982Н, изразено в писмо изх.№100-1162/28.02.2016 г.; 2/ преразглеждането да бъде съобразено с фактическите и правни основания на издаденото решение за прилагане на ПАМ; 3/ преразглеждането да бъде извършено по един от алтернативно посочените в чл. 496, ал. 2, т. 1 или т. 2 КЗ; 4/ за извършеното преразглеждане да уведоми Комисията за финансов надзор със заверено копие от акта си.
От данните по преписката органът е установил, че на 19.06.2014 г. е настъпило ПТП, в резултат на което Т. С. Т. е претърпяла вреди от причинена средна телесна повреда. Тя е била спътница на водача на застрахования в [фирма] лек автомобил "Т. Р 4" с рег. [рег. номер на МПС] - Я. М.. За случая е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица на 19.06.2014 г., изготвен е и протокол за оглед на местопроизшествието. Образувано е досъдебно производство. С постановление от 24.08.2014 г. на прокурор при РП-П. е прекратено наказателното производство №146/2014 г. - по заявление на пострадалата Т. Т., пострадалия В. П. и водача на товарния автомобил "Камаз". В постановлението са коментирани фактите и обстоятелствата във връзка с настъпилото ПТП и е направен категоричен извод, че водачът на застрахования лек автомобил "Тойота" Я. М. е нарушил правилата за движение, визирани в чл. 25, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на спътничката си Т. С. Т.. КФН с решението си е приела, че са изпълнени законовите изисквания за уважаване претенцията на увреденото лице и на Т. се дължи обезщетение в размерите, определени в приложимия специален закон.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия по чл. 16, ал. 1, т. 15 ЗКФН. Актът е издаден от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", при условията на заместване съгласно заповед № Р-09-649/ 10.05.2016 г. на председателя на Комисията за финансов надзор. Решението съдържа фактически и правни основания, при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила по чл. 587 и сл. КЗ.
Решението е издадено в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на други участници в движението по пътищата вреди в резултат на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение, като в тези случаи застрахователят покрива и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане. В случая, в периода на действие на застрахователната полица по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят дължи застрахователно обезщетение на увреденото лице за настъпилите вреди. Увреденото лице е Т. Т., возеща се в лекия автомобил "Тойота", който автомобил към момента на настъпване на ПТП е бил с валидна застрахователна полица за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилисти. Автомобилът е управляван от Я. М.. При съвкупна преценка на доказателствата органът обосновано е приел, че водачът на застрахования автомобил е виновен за причиненото ПТП, в резултат на което Т. е получила телесни увреждания. Законът не въвежда различно третиране във връзка с формата на вината.
Като правно основание за издаването на решението на КФН са посочени разпоредбите на чл. 587, ал. 1, т. 4 и чл. 587, ал. 2, т. 1 КЗ. Нормата на чл. 587, ал. 1 КЗ предоставя правна възможност на КФН или заместник-председателя да прилагат мерките по ал. 2 и 3, когато установят, че застраховател, презастраховател, негови служители, всяко от лицата по чл. 80, лица, които сключват сделки за сметка на застрахователя или презастрахователя, акционери или член-кооператори, притежаващи пряко, заедно със или чрез свързани лица 10 или повече от 10 на сто от гласовете в общото събрание или от капитала на застрахователя или презастрахователя, са извършили действия или са допуснали бездействия, които могат да доведат или са довели до нарушаване разпоредбите на кодекса за застраховането или застрашаване интересите на ползувателите на застрахователни услуги.
Съгласно чл. 587, ал. 2 КЗ, в случаите по ал. 1 заместник-председателят прилага посочените принудителни административни мерки. Приложената в случая ПАМ е по т. 1 от цитираната разпоредба - писмено разпореждане на застрахователя да предприеме конкретни мерки, за да се преустановят допуснатите нарушения и да се отстранят вредните последици от тях. Относимата нормативна уредба предвижда компетентност на органа да прилага принудителната мярка, насочена към застрахователя и обусловена от качеството на лицето, чиито интереси действията на застрахователя са засегнали - ползувателя. За да има един правен субект качеството на ползувател на застрахователна услуга е необходимо да има застрахователен договор между застрахователното дружество и потребител на застрахователната услуга. Но законодателят е допуснал контролните органи по Кодекса за застраховането да прилагат принудителни административни мерки за отстраняване на нарушения на закона, когато са нарушени интересите на ползувателите. Следователно с изрична правна норма законодателят е създал специален, привилегирован ред за защита на правата на ползувателите, който е различен, но не изключва, тъй като няма изрична законова забрана, общия исков ред за защита правата на страна по един договор.
В случая, съответен на данните по административната преписка и на материалния закон е изводът на административния орган, че са налице всички установени предпоставки за възникване основание за заплащане на обезщетение от страна на ЗД [фирма]. По делото е приложен Протокол за ПТП с пострадали лица, съставен по надлежния ред от длъжностно лице, от който се установява допуснатото от водача на застрахования автомобил нарушение на Закон за движение по пътищата. Тези констатации са направени и в постановлението на Районна прокуратура - П..
От представените документи се установява механизма на настъпване на ПТП, който обосновава виновно противоправно поведение на водача. Производството по реализиране на наказателна или административно-наказателната отговорностна водача е самостоятелно и независимо от производството по реализиране на гражданскоправната отговорност на лицето и финализирането на едното производство не следва да предпоставя правния изход на другото. В случая, предвид обстоятелството, че става въпрос за реализиране гражданската отговорност на водача, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ), според която във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Следователно, правилен е изводът на органа за наличието на всички предпоставки за изплащане на обезщетение от страна на застрахователното дружество и за постановяване на ПАМ в този смисъл. Видно от конкретно предписаното действие, по същество резултатът, целен от прилагането на мяркат, е своевременно изпълнение на задълженията му за изплащане на обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", което има за резултат създаване на стабилност и сигурност във функционирането на системата и защита интересите на ползувателите на застрахователната услуга. Мярката е пропорционална и налагането й е обусловено от легитимна цел.
Предвид изложеното, решението на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор" е законосъобразно, липсват отменителни основания по чл. 146 АПК, поради което жалбата срещу оспорения административен акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане за присъждане на разноски за защита от юрисконсулт, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Комисията за финансов надзор разноски в размер на 500 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], със седалище в [населено място], срещу решение № 309-03/ 18.05.2016 г. на заместник - председателя на Комисията за финансов надзор и ръководещ управление "Застрахователен надзор".
ОСЪЖДА [фирма] със седалище в [населено място], [улица] да заплати на Комисията за финансов надзор с адрес в [населено място], [улица] направените по делото разноски в размер на 500 лв. (петстотин лева).
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за постановяването му с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.