Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез своя процесуален представител адв.. Т, против Решение № 63/19.02.2016г., постановено по адм. дело № 537/2015 г. на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г. с изх. № 02-130-2600/4495 от 13.08.2014 г. на ИД на Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция, [населено място], в частта, с която е отказано изплащане на субсидията по НР 1 в размер на 10 192.15 лева, по СЕПП в размер на 29 590.85 лева и по СНДП в размер на 876.99 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отменен административния акт. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски.

Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” ангажира становище в посока неоснователност на жалбата, като моли решението като валидно, допустимо и правилно да бъде оставено в сила. Претендират се и сторените по делото разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество...