Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК), във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП - [населено място] против Решение № 5656/03.09.2015г., постановено по адм. дело № 10987/2013г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменен Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 1200568 от 13.03.2012г., потвърден с решение № АУ - 18 от 07.08.2012 г. на зам. директора на ТД на НАП - [населено място].

Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – С. П. С. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Т. Ж в отговор на касационната жалба и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, АССГ е отменил Акт за установяване на задължение по Декларация (АУЗД) № 1200568 от 13.03.2012г., потвърден с решение № АУ - 18 от 07.08.2012 г. на зам. директора на ТД на НАП - [населено място] и е върната преписката на органа по приходите при ТД на НАП - [населено място], за произнасяне по поисканото ползване на данъчно облекчение от С. П. С. съгласно декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, подадена с вх. № 224391200049505/15.02.2012г., при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на чл. 22а, ал. 1 ЗДДФЛ.

За да отмени...