Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 323 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по касационна жалба на Л. И. Й. - прокурор в Окръжна прокуратура [населено място], срещу решение № 10696 от 13.10.2016 г. по адм. д. № 5282/2016 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение на Висш съдебен съвет от 07.04.2016 г., т. 5 от протокол № 17.

Изложени са съображения, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК: необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на административнопроизводствени правила и на материалния закон.

О. Пта колегия на Висшия съдебен съвет е оспорил касационната жалба.

Ответникът административният ръководител - апелативен прокурор на Апелативна прокуратура – София не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от касационното оспорване на неблагоприятен за нея съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е решението на Висшия съдебен съвет, прието по т. 5 от протокол № 17 от проведено заседание на 07.04.2016 г., с което на Л. И. Й. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5, предл. 2 от ЗСВ - освобождаване от длъжност като заместник на административния ръководител на Окръжна прокуратура [населено място], за извършено нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ.

За да отхвърли жалбата като неоснователна, Върховният административен съд, тричленен състав, е обосновал правилния извод за налагане на дисциплинарното наказание при спазване на административнопроцесуалните правила, правилна правна квалификация на фактите, съобразяване с вида, тежестта и индивидуализиращите характеристики на дисциплинарното нарушение. Изводите на съда произтичат от извършената подробна преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че прокурорът не е изпълнил задълженията си по чл. 196 от НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) (НПК), което е довело до забавяне на разследването по досъдебното производство (ДП) № 482 / 2008 г. по описа на Окръжна прокуратура [населено място] с повече от седем години, неразкриване на извършителя през изминалия продължителен период и нарушаване на правата на наследниците на пострадалото лице. Извършено е дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ (в приложимата редакция), изразяващо се в бездействия, които неоправдано са забавили производството.

Така постановеното решение е обосновано и правилно.

Неоснователни са поддържаните от касационната жалбоподателка доводи в подкрепа на становището й, че не е извършила нарушения на задълженията й на наблюдаващ прокурор в посоченото по-горе досъдебно производство. Първоинстанционният съд е установил правилно фактите и ги е подложил на преценка от гледна точка на задълженията на прокурора по чл. 196 от НПК и на състава на дисциплинарното нарушение съгласно записа на чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ (редакция - ДВ, бр. 33 от 2009 г.). В изпълнение на задачите да повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер прокурорът ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане. За упражняване на функциите по ръководство и надзор прокурорът съгласно чл. 196, ал. 1, т. 1 от НПК може да контролира непрекъснато хода на разследването, като проучва и проверява всички материали по делото, а съгласно т. 2 – да дава указания по разследването. Освен цитираните правомощия разпоредбата на чл. 196, ал. 2 от НПК вменява в задължение на наблюдаващия прокурор непосредствено да следи за законосъобразното провеждане на разследването и приключването му в определения срок.

От фактическа страна е установено, че с постановление от 12.05.2008 г. жалбоподателката като наблюдаващ прокурор е образувала ДП срещу неизвестен извършител - длъжностно лице в МБАЛ [населено място], за това, че поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, е причинил смъртта на З. К. от [населено място] - престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. На 18.09.2008 г. ДП е било изпратено на Катедра „Централна съдебна медицина и деонтология” в [населено място] за извършване на тройна съдебно-медицинска експертиза в срок до 20.10.2008 г. На 05.02.2009 г. наблюдаващият прокурор е издал постановление за спиране на производството, независимо че материалите по ДП не са били на разположение. Препис от постановлението не е бил изпратен на наследниците на пострадалия, които са били лишени от възможността да подадат жалба. Не е удостоверено устно съобщаване на постановлението. В последвалия период от време до м. септември 2015 г. наблюдаващият прокурор не е извършил действия по ръководство и надзор на разследването. През м. юли 2015 г. досъдебното производство е било изпратено на Софийската апелативна прокуратура с писмо на новия директор на Катедра „Централна съдебна медицина и деонтология”, който е съобщил, че преписката е била намерена сред документите, оставени в кабинета на предишния директор. След препращане на ДП в ОП – [населено място] наблюдаващият прокурор с постановление от 01.10.2015 г. е възобновил разследването и отново е изпратил ДП на [фирма], която е отговорила, че не може да изготви исканата СМЕ. На 26.11.2015 г. ДП е било изпратено за изготвяне на СМЕ от Медицински университет - Плевен. До 21.10.2016 г., когато е била изготвена справката по дисциплинарното дело, не е било получено заключение на СМЕ.

Преценката на установените факти сочи, че жалбоподателката като наблюдаващ прокурор не е изпълнила служебните си задължения по конкретното досъдебно производство. Аргументите в жалбата й целят да оправдаят и омаловажат допуснатото продължително бездействие – от м. февруари 2009 г. до м. октомври 2015 г., без признаци на самокритичност и съзнание за неизрядно служебно поведение с произтичащи от него неблагоприятни последици. Поддържа се становище, че при извършител, който е бил неизвестен към момента на образуването на ДП, описаното по-горе процесуално поведение е било дължимо през цялото време до есента на 2015 г. Жалбоподателката счита, че кадровият орган и административният съд е следвало да й посочат какво би трябвало да бъде дължимото от наблюдаващия прокурор процесуално поведение по дело срещу извършител, който към момента на образуване на производството през 2008 г. е бил неизвестен. За пълнота на фактическата обстановка е наложително да се добави, че в изказаните становища от членовете на ВСС, отразени в пълния стенографски протокол от проведеното заседание, е посочено, че прокурорът е следвало в рамките на седем години да изпълни ефективно задълженията си по чл. 196, ал. 2 от НПК, като потърси ДП, изиска информации от разследващия орган и от вещото лице. Ако експертизата е била изготвена, потърсена и контролирана, извършителят вероятно щеше да е станал известен. Изказани са становища, че извършителят е бил между няколкото известни по име лекари в МБАЛ, които са лекували и изписали болния. Констатирано е, че обстановката с прокурорската практика в [населено място] е „доста спокойна”. Обърнато е и внимание на 10-годишния давностен срок за престъпление по чл. 123 от НК, от който към момента на налагане на дисциплинарното наказание вече са били изтекли осем години.

Следва да бъдат подкрепени и изводите на първоинстанционния съд за провеждане на дисциплинарното производство при спазване на административнопроизводствените правила. Нарушението на служебните задължения, намиращо израз в неоправдано бездействие, е започнало през 2009 г. и е продължило до възобновяване на производството на 01.10.2015 г. Дисциплинарното производство е образувано с решение на ВСС по протокол № 58 / 26.11.2015 г., т. е. в шестмесечния срок по чл. 310, ал. 1 във вр. ал. 3 от ЗСВ, считано от откриване на нарушението. Като заместник на административния ръководител – окръжния прокурор, жалбоподателката следва да отговоря на всички кумулативни изисквания по чл. 169, ал. 2 от ЗСВ, между които са и високите професионални качества. При определяне на вида на дисциплинарното наказание са съобразени критериите по чл. 309 от ЗСВ: тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. Виновното продължително бездействие при изпълнение на служебните задължения, довело до неоправдано забавяне на досъдебното производство, предпоставя извод за наличие на дисциплинарно нарушение, за което е наложено съразмерно дисциплинарно наказание с оглед изискванията за съвместимост по чл. 169, ал. 2 от ЗСВ.

Като е приел, че оспореното решение е издадено при спазване на процесуалния и материалния закон, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10696 от 13.10.2016 г., постановено по адм. дело № 5282 / 2016 г. на Върховния административен съд, тричленен състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.