Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
С решение № 102/07.01.2016 г. по административно дело № 10426/2015 г., Административен съд - София-град е: 1) отменил решение № 2153-21-68 от 30.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – София-град, и потвърдените с него разпореждане № 5010119151/1 от 19.06.2015 г., и разпореждане № 5010119151/4 от 27.07.2015 г., на ръководител „ПО“ („Пенсионно осигуряване“); 2) разпоредил връщане на преписката на ръководителя по пенсионно осигуряване за ново произнасяне по заявление вх. № МП-69444 от 09.06.2015 г. на С. Д. Р.-Т. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при съобразяване с указанията за тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение.
Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на ТП на НОИ – София-град. Касаторът моли за отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен поради нарушение на материалния закон (касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК) и отхвърляне като неоснователна жалбата на С. Д. Р.-Т. срещу решение № 2153-21-68 от 30.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ – София-град.
Ответницата по касация С. Д. Р.-Т. от [населено място] в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на оспореното съдебно решение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания с нея съдебен акт.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - София-град, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.
След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационното основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК.
От фактическа страна е установено, че със заявление вх. № МП-69444 от 09.06.2015 г. С. Д. Р.-Т. е депозирала искане да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което е приложила изискуемите документи, съгласно чл. 2 от НПОС за преценка на правото й за определяне размера на пенсията. Установено е от акт № 245/23.02.2014 г. на председателя на Върховния касационен съд, че считано от 01.03.2015 г. правоотношението със С. Р.–Т., съдия във Върховния касационен съд - Наказателна колегия, е прекратено, на основание решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 7 от 12 февруари 2015 г., т. 15., с което оспорващата е освободена на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ) от заеманата длъжност „съдия“ във ВКС. Към датата на подаване на заявлението е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, към 11.10.2010 г., като към датата на подаване на заявлението има навършена възраст 64 години, 7 месеца и 28 дни и осигурителен стаж от трета категория труд 40 години и 24 дни. По така подаденото заявление ръководителят по пенсионно осигуряване се произнесъл с разпореждане № 5010119151/1 от 19.06.2015 г., с което на жалбоподателката е била отпусната исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст, пожизнено, на основание чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, считано от 09.06.2015 г. С последващо разпореждане № 5010119151/4 от 27.07.2015 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ пенсията е изменена на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО и е определена в действителен размер 1370, 96 лв. от датата на отпускането й - 09.06.2015 г., като при определянето на размера са включени и процентни добавки по чл. 70, ал. 1 от КСО за 4 години и 4 месеца на отложено пенсиониране.
С. Р.–Т. е оспорила разпорежданията пред директора на ТП на НОИ - София-град по реда на чл. 117 от КСО досежно началната дата, от която е отпусната пенсията. С обжалваното пред първоинстанционния съд решение № 2153-21-68 от 30.09.2015 г. директорът на ТП на НОИ – София-град е отхвърлил сезиралата го жалба против обсъжданите разпореждания на пенсионния орган и ги е потвърдил. С мотиви, че към датата на подаване на заявлението разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от КСО е отменена с оглед нормативна промяна в сила от 01.01.2015 г. и действието й не е продължено по отношение на висящите случаи с преходна разпоредба, поради което приложение намира единствено нормата на чл. 94, ал. 1 от КСО, според която пенсията се отпуска от датата на придобиване на правото, ако заявлението е подадено в 6-месечен срок от тази дата, или от датата на заявлението, ако този срок е пропуснат, административният орган е приел, че С. Р.–Т. е придобила право на пенсия за пръв път на 11.10.2010 г., когато са били налице условията на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО за 2010 г., поради което към датата на подаване на заявлението - 09.06.2015 г., 6-месечният срок по чл. 94, ал. 1 от КСО е изтекъл. Изложени са и мотиви, че разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от КСО, изискваща наличие на прекратено осигуряване, към датата на подаване на заявлението е отменена, както и че разпоредбата на чл. 94 от КСО е императивна, а пенсионният орган действа при условията на обвързана компетентност, от което следва, че придобиването на правото на пенсия се преценява еднократно спрямо съответната година, в която лицето за първи път е изпълнило необходимите условия за пенсиониране и от тази дата се изчислява шестмесечният срок по чл. 94 от КСО.
Решението на Административен съд – София-град, с което жалбата на С. Д. Р.-Т. срещу административното решение е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни в настоящото изложение. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими възражения.
Правилно в мотивите на проверяваното решение е прието, че оспореното пред Софийския градски административен съд административно решение и потвърдените с него разпореждания са издадени от компетентни органи, при спазване на законоустановената форма и без допускане на съществени нарушения на административнопроизводствени правила при издаването им.
За да отмени оспореното пред него решение на ТП на НОИ – София-град първоинстанционният съд е формулирал извод, че административният орган неправилно е приложил закона при определяне на датата за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. Д. Р.-Т.. Правилни и в съответствие с материалния закон са изводите на съда, че датата на придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е датата на която лицето С. Р.–Т. е освободена от длъжност „съдия във ВКС“ на 01.03.2015 г., когато е било прекратено и осигуряването й, а не от датата на подаване на заявлението пред ТП на НОИ – София-град - 09.06.2015 г.
Както правилно е отбелязал в мотивите си първоинстанционният съд, правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е уредено в разпоредбата на чл. 68 от КСО и придобиването му е свързано с две условия - наличие на определена възраст и на определен стаж (в предишни периоди и с определена възраст и сбор от стаж и възраст). Изпълнението кумулативно на тези две условия поражда право на пенсия за лицата, което право възниква в „латентен“ вид и се реализира едва, когато бъде упражнено от правоимащото лице, т. е. законодателят разграничава момента на придобиване на право на съответен вид пенсия, от момента на реализиране на това право.
Магистратите обаче се пенсионират при навършване на 65-годишна възраст - аргумент от разпоредбата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - „Съдия, прокурор и следовател се освобождава от длъжност при навършване на 65-годишна възраст“, която е и възрастта за пенсионирането им, а не посочената в чл. 68 от КСО възраст за съответната година. Съгласно чл. 165, ал. 4 от ЗСВ „Съдия, прокурор и следовател, пенсионирани по ал. 1, т. 1, нямат право да заемат длъжност в органите на съдебната власт“. Тези обстоятелства, както и правната уредба по действащата норма на чл. 94, ал. 2 от КСО до 01.01.2015 г., сочат, че за С. Р.–Т. не са били налице изискуемите предпоставки, визирани в посочената разпоредба на специалния закон, и тя е могла да упражни правото си да поиска отпускане на пенсия за стаж и възраст едва след 01.01.2015 г.
Неоснователни са касационните оплаквания за неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл. 94, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (в редакцията му преди отмяната с ДВ, бр. 107/2014 г., в сила от 01.01.2015 г.). Съгласно чл. 94, ал. 2 от КСО (в редакцията му преди отмяната с ДВ бр. 107/2014 г., в сила от 01.01.2015 г.), по отношение на пенсиите за осигурителен стаж и възраст на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 и 6 и чл. 4а, сред които попада и С. Р.-Т., е било въведено особено правило - допълнително изискване те да се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването по българското законодателство, съответно прекратяване на трудовата дейност по законодателството на държава, с която се прилага международен договор в областта на социалната сигурност, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно - прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаване на заявлението. С нормата на § 47, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО (в сила от 15.08.2015 г. - ДВ, бр. 61 от 2015 г.), е уредено, че пенсиите за осигурителен стаж и възраст на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 и 6 и чл. 4а, осигуряването на които е прекратено след придобиване на правото на пенсия, но не по-късно от 31 декември 2014 г., се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата.
В конкретният случай безспорно е установено, че към датата 01.01.2015 г. не е било прекратено осигуряването на С. Д. Р.-Т., а същата е била освободена от длъжност „съдия“ във ВКС на 01.03.2015 г., когато е било прекратено и осигуряването й.
Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 165, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 4 от ЗСВ е специална по отношение на визираното в чл. 68 от КСО право да се придобие право на лична пенсия на общо основание, поради което правото на пенсия е възникнало на 01.01.2015 г. и същото е упражнено в предвидения по чл. 94 ал. 1 от КСО шестмесечен срок от придобиването.
Горното обуславя извод, че пенсионният орган неправилно е приложил относимите към казуса норми на КСО и е не е приложил съответните норми от ЗСВ. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ - София-град също е издал незаконосъобразен акт.
По изложените съображения Върховният административен съд счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение на Административен съд - София-град, което като правилно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 102/07.01.2016 г. по административно дело № 10426/2015 г. на Административен съд - София-град.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.