Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във чл. 122е от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП отм. ) във вр. §21 от ПЗР на ЗОП (ДВ, бр. 13/16 февруари 2016 г.).
Образувано е по касационна жалба от ЗАД [фирма], [населено място] представлявано от изпълнителните директори А. Л. и Р. Д. чрез процесуален представител юриск. Миланова, против Решение № 951 от 15.11.2016 г. на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка, вх. № КЗК-498/5.08.2016 г., с което е оставена без уважение жалбата на ЗАД [фирма], [населено място] срещу Решение № 1645-1/14.07.2016 г. на Председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" за класиране на участниците и избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Застраховане на горива, представляващи запаси за извънредни ситуации, собственост на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", съгласно чл. 30 от "Закон за запасите от нефт и нефтопродукти", открита с Решение № 1645 от 24.03.2016 г.
Обстоятелствено са релевирани доводи, че решението е постановено в нарушение с материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Основно се твърди, че помощният орган при възложителя ( комисията по чл. 34 ЗОП отм. ) немотивирано и в нарушение на чл. 69, ал. 1, ал. 3 от ЗОП отм. е предложила участника за отстраняване от процедурата, поради което незаконосъобразно е отстранен от участие, което не е констатирано от КЗК, която необосновано е оставила без уважение жалбата. По тези и други съображения моли решението на КЗК да бъде отменено. Претендирани са разноски.
Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията не ангажира становище по касационната жалба.
Ответникът – Председателят на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", чрез процесуален представител юриск. Драгиев релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Заинтересованата страна - [фирма], чрез процесуален представител адв.. С релевира доводи за неоснователност на касационната жалба, развити допълнително и в писмено становище. Претендирани са разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото, Върховният административен съд, Четвърто отделение намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения в чл. 122е, ал. 1 от ЗОП отм. 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Основните доводи в касационната жалба се отнасят до неправилното тълкуване и приложение от комисията по чл. 34 ЗОП отм. при възложителя, а впоследствие и от КЗК, на относимите правни норми относно съответствието на техническото предложение на участника (настоящ касатор) с изискванията възложителя, въведени с предварително обявените условия по см. на § 1, точка 19а от ДР ЗОП отм. , в резултат на което се твърди, че незаконосъобразно е бил отстранен от участие в процедурата.
Анализа на доказателствата по делото и приобщената административна преписка налага извода, че съвсем обосновано и законосъобразно помощната комисия на основание чл. 68, ал. 11, т. 2, буква а от ЗОП отм. е изискала от участника да разясни и представи доказателства (под формата на нотариално заверени копия на договори, както и актуални контакти на презастрахователите за проверка на декларираните обстоятелства), удостоверяващи, че към момента на подаване на офертата, е имал действащи договори с презастрахователите, посочени в неговата декларация за действаща презастрахователна защита, от които да е видно, че презастрахователите са осигурявали покритие на всички рискове, включени в предмета на обществената поръчка.
Като отговор на искането на председателя на помощния орган на възложителя, с писмо с изх. № 99-5562/15.06.2015 г. ЗАД [фирма] е представило изисканите документи и информация, част от които е и нотариално завереното копие на Квотен и Ексцедентен презастрахователен договор "Имущество", по застрахователни класове - "Пожар и природни бедствия" и "Щети на имущество" ведно с официален превод. От съдържанието на полицата по горепосочения договор и по-конкретно от информацията, предоставена в т. 5 на приложение № 1 към него се установява, че от приложното му поле са изрично изключени ядрените рискове/рискове, свързани с дейността на ядрени централи в съответствие с "ядрени рискове" - клауза NMA 1975a, съобразно приложение № 2 на договора, в което са описани какви рискове са включени в тази група и съответно рисковете, които не попадат към нея.
При тази фактическа установеност правилно е преценено от комисията при възложителя, а впоследствие и от КЗК, че презастрахователната програма на участника не покрива всички рискове, посочени в раздел II, буква А, т. 8 и 9 от приложение № 1 към Кодекса на застраховането, заложени в документацията на обществената поръчка, тъй като липсва покритие на риска "ядрена енергия", който изрично е посочен като изключение от обхвата на презастрахователния договор в т. 5 от приложение № 1 към представената от ЗАД [фирма] полица по него. Непокриването на "ядрени рискове" в декларирания от касатора ЗАД [фирма] презастрахователен договор представлява съществен порок в тази част на техническото му предложение и правилно е преценен като самостоятелно правно основание за отстраняването му от участие в процедурата на указаното от възложителя правно основание (чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗОП отм. , доколкото презастрахователната му програма не отговаря на предварително заложените в документацията минимални изисквания за покритите рискове, включени в предмета на обжалваната обществена поръчка.
При извършената касационна проверка за приложението на материалния закон - ЗОП отм. както от възложителя, така и от КЗК, чието решение е предмет на настоящето производство по отношение основанията, поради които касаторът е отстранен от участие, не се установяват визираните от него нарушения.
При положение, че решението за откриване е влязло в сила и в хипотезата на чл. 27а ЗОП отм. не е постъпило предложение за промяна на изискванията на възложителя или искане за разяснения по документацията за участие в хипотезата на чл. 29 ЗОП отм. , всички изисквания са били задължителни за участниците в процедурата и съобразно чл. 54, ал. 1 ЗОП отм. при изготвяне на офертата всеки участник трябва да се придържа точно към обявените от възложителя условия като има възможност (ал. 2) до изтичането на срока за подаване на офертите може да промени, допълни или да оттегли офертата си.
Видно от данните по преписката, нито една от тези възможности не е използвана от касатора, поради което офертата му следва да бъде съобразявана спрямо изричните изисквания на възложителя. Именно това е сторено от комисията, като в оперативната й самостоятелност не е предвидена възможност да тълкува разширително изискванията на възложителя и в частност това относно представената презастрахователната му програма, която не покрива всички рискове, посочени в раздел II, буква А, т. 8 и 9 от приложение № 1 към Кодекса на застраховането и заложени в документацията на обществената поръчка, тъй като липсва покритие на риска "ядрена енергия", което изрично е посочено като изключение в т. 5 от приложение № 1 към представената от участника полица по презастрахователен договор.
Понастоящем безспорно се установява, че в техническата оферта на касатора е допуснато съществено несъответствие с предварително заложените условия на възложителя, което правилно е преценено като основание за отстраняване на участника от участие в процедурата по възлагане на обществената поръчка на основание чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗОП отм. .
При така установеното се налага изводът, че решението на КЗК е законосъобразно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че не са налице визираните основания за отмяна на обжалваното решение за отстраняване на участник.
Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените отменителни основания не са налице. Напротив - изводите на КЗК са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства, като е съобразена спецификата на обществената поръчка и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон - в случая по ЗОП отм. , релевантни за правилното провеждане и приключване на процедурата.
Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им са аналогични с доводите и оплакванията в жалбата пред КЗК, които обосновано и правилно са обсъдени, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания.
В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената срещу решението на КЗК жалба е неоснователна, а решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на селото е основателна претенцията на процесуалния представител на ответната страна Председателят на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" за присъждане на разноски, които с оглед чл. 143 АПК и във вр. чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се дължат от касатора в размер на 500 лева. В този смисъл е основателна и претенцията на заинтересованата страна - [фирма] за присъждане на направени разноски в касационното производство, които са доказани като основание и в размер от 13 999, 87 лева с представения договор от 11.01.2017 г. за правна помощ с адв. Т. С. ( л. 53 от делото) и извлечение от банковата сметка ( л. 68 от делото) на адв. Т. С.. Над тази сума претендираните разноски до сумата 15 135 лева съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК не са доказани надлежно, поради което не са дължими и не следва да се присъждат. Не е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски.
Воден от горното, и на основание чл. 122е от ЗОП отм. , Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 951 от 15.11.2016 г. на Комисия за защита на конкуренцията по преписка, вх. № КЗК-498/5.08.2016 г.
ОСЪЖДА ЗАД [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] 1301, район "В.",[жк], [улица], ет. [номер], да заплати на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" с адрес: [населено място] 1000, [улица] сумата от 500 ( петстотин) лева разноски по делото, а на ЗАД [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] [п. к.], пл. [улица] № [номер] да заплати сумата от 13 999, 87 ( тринадесет хиляди деветстотин деветдесет и девет ) лева и 87 стотинки. Решението е окончателно.