Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - [населено място] при ЦУ на НАП, срещу Решение № 1818 от 08.10.2015г. по адм. д. № 189/2015г. по описа на Административен съд Пловдив /АС/.

Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводственитеправила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по смисълана чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да се отхвърли жалбата срещу РА. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба - В. Г. П., чрез пълномощника си адв.. Д в съдебно заседание излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски за две инстанции.

Представителят на Върховна административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуалнодопустима, а разгледана по същество-неоснователна.

Предмет на оспорване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 161401976/28.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП П., потвърден с Решение № 1157/18.11.2014 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - П., в частта, с която на жалбоподателя са определени допълнителни данъчни задължения: - данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 455, 90 лв., ведно с начислените лихви – 322, 90 лв. и допълнително установени задължения за ЗОВ за 2007 г., както следва: - ДОО –...