Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на зам. – председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, подадена чрез процесуалния представител старши юрисконсулт М. К, срещу решение № 9577 от 23.08.2016 г. по адм. д. № 3387/2015 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отменена заповед № 46 от 04.02.2015 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ и Комисията за финансов надзор е осъдена да заплати разноски по делото на [фирма] в размер на 505 лева, на [фирма] в размер на 805 лева и на ЗД [фирма] – в размер на 505 лева. С посочената заповед на основание чл. 16, ал. 1, т. 17 и т. 24 от ЗКФН (ЗАКОН ЗА КОМИСИЯТА З. Ф. НАДЗОР) /ЗКФН/, чл. 9, ал. 5, т. 2 от Наредба № 27 от 29.03.2006 г. за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите и презастрахователите (Наредбата), и чл. 59 от АПК е наредено при представяне, на основание чл. 9, ал. 5 от Наредбата, на мотивирано искане за одобрение на метода и образуване на резерва за възникнали, но непредявени претенции по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, тестът за адекватност на размера на образувания по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите резерв за възникнали, но непредявени претенции по чл. 9, ал. 5, т. 2 от Наредба № 27, да се извърши при общ за пазара очакван размер на непредявените претенции към 31.12.2014 г. от 523 606 820 лева. По съображения, изложени в касационната жалба за неправилност поради нарушение на материалния закон, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат отхвърлени жалбите против административния акт – заповед № 46 от 04.02.2015 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от пълномощника на ЗД [фирма].
Ответникът – [фирма], чрез процесуалния представител юрисконсулт Кабаиванска счита за правилен извода на тричленния състав на съда, че оспореният общ административен акт е издаден при липса на мотиви. Излагат се съображения за некоректност и несъпоставимост на публикуваните на интернет страницата на КФН данни, което се потвърждава и от заключението на вещото лице. Посочва се, че предоставената на административния орган оперативна самостоятелност не изключва неговата отговорност да мотивира пълно и подробно своето решение за издаване на общия административен акт. Счита, че изборът на триъгълник, въз основа на който КФН е задължена да направи изчисления на пазара, и какви данни да съдържа той, не попадат в рамките на посочената по-горе оперативна самостоятелност. Моли касационната жалба на Комисията по финансов надзор да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – [фирма], чрез пълномощника си юрисконсулт Дачев оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й. Моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - ЗД [фирма], чрез пълномощника адвокат Димитров изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила, както и да му бъдат присъдени разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
Ответникът – ЗК [фирма] не взема становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, петчленен състав – II колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, за неоснователна по следните съображения:
За да отмени оспорената заповед, съдът е приел за безспорно, че общият административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 74 от АПК, но при липса на адекватна мотивировка и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за издаване на акта, обуславящи съответствието му с материалния закон и неговата цел. Приел е, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в случаите, когато органът действа в условията на оперативна самостоятелност следва да обсъди възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят обсъждания въпрос, а неизлагането на мотиви по тези възражения и обяснения е основание за отмяна на административния акт, както гласи т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по тълк. д. № 4/2002 г. на Върховния административен съд. Приел е, че верижно-стълбовият метод е един от предвидените в чл. 9, ал. 5 от Наредбата и Приложение № 6 методи за определяне на размера на резерва, като липсват конкретни изисквания в закона и в подзаконовия нормативен акт (Наредбата) за прилагане на конкретен метод, коефициент и тежест, поради което изборът е предоставен на административния орган, но тази оперативна самостоятелност следва да бъде упражнена в съответствие с чл. 6, ал. 4 от АПК.
Тричленният състав е изложил мотиви, че при въвеждането на нов подход, който предопределя различни прогнозни стойности, следва да са налице мотиви и той да съответства на нормативната уредба, но в случая, нито в административния акт, нито в преписката, предшестваща издаването му, са обяснени необходимостта от промяната на изграждане на триъгълника, която несъмнено е довела до голяма промяна на определения от КФН общ пазарен размер към 31.12.2014 г., създавайки неприемлива волатилност. Липсват мотиви и относно избрания от КФН верижно-стълбов метод и съотношението между размера, определен на база стойността на изплатените претенции и размера, определен на база стойността на предявените претенции (20 % към 80 %). От заключението на вещото лице е изведен изводът за некоректност и несъпоставимост на данните, публикувани на интернет – страницата на КФН, което поставя под съмнение правомерността на извършеното изчисление, още повече, че административният орган е установил разлики и грешки в данните, подадени от застрахователите още преди издаването на административния акт, но нито е обсъдил възраженията и становищата им, нито е извършил по свой почин надлежна и своевременна проверка на агрегираните стойности. Съдът е развил съображения, че констатираните от вещото лице несъответствия във формиране на стойността на резерва по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, поставя под съмнение, достоверността и надеждността, както на данните, така и на изчисленията. Изложил е правното си становище, че оспорената заповед № 46 от 04.02.2015 г. на заместник – председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, е издадена при липса на мотиви и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, компрометиращи обективираното в нея изявление, поради което като незаконосъобразна я е отменил.
Настоящата инстанция намира така постановеното решение за правилно.
Обоснован е изводът на съда, че оспореният общ административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В касационната жалба се навеждат аргументи, че от представената по първоинстанционното дело кореспонденция между КФН и застрахователите за установени несъответствия и необходимост от корекции, може да се установи, че административният орган е изпълнил задължението си по чл. 7 във вр. с чл. 35 от АПК да установи фактите и обстоятелствата, които са от значение за случая. Тези възражения са неоснователни досежно преценката на съда за нарушения на процесуалните правила. Безспорно е по делото, че до застрахователите са изпращани указания за корекции и уточняване кои от подадената от заинтересованите лица данни са коректни и верни.
Съгласно чл. 71 от АПК, приложим в производството по издаване на общ административен акт, последният се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и техните организации. Няма данни по преписката, а и няма твърдения пред настоящата инстанция, за обсъждане на постъпилите от застрахователите становища, дадени във връзка с писмо на административния орган, по повод на открито производство по издаване на индивидуален административен акт, касателно издаването на процесната заповед, която освен всичко друго няма белезите на индивидуален административен акт, а е общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Налице са становища от изпълнителния директор на ЗАД [фирма], /стр. 47/, становище от изпълнителния директор на ЗК [фирма] /стр. 114/, становище от изпълнителния директор на [фирма] /стр. 116/, становище от изпълнителния директор на [фирма] /стр. 120/, по които органът не е изпълнил задължението да бъдат обсъдени възраженията досежно противоречието на „новия подход“ за предявяване на триъгълниците на база предявени претенции с Наредба № 27. Това неизпълнение на процесуалното правило на чл. 71 от АПК е съществено и води до незаконосъобразност на административният акт по чл. 146, т. 3 във вр. с чл. 184 от АПК. Правилен е изводът на първоинстанционният съд в този смисъл, че отбелязването в административният акт, че са изпълнени задълженията по чл. 35 от АПК, не води до извода, че има реално изпълнение на посочената норма, без да са налице доказателства за реалното й изпълнение.
Безспорно е установено по делото от назначената съдебно-икономическа експертиза, извършена от отговорен актюер, че е налице некоректност и несъпоставимост на данните, публикувани на интернет страницата на КФН относно всички години на събитие и съответните данни (2013 г. и 2014 г.), като базата данни не е събрана според изискванията на Наредба № 27. Предвид изложеното, правилни са изводите на тричленният състав, че административният орган не е извършил надлежна и своевременна проверка на агрегираните стойности, въпреки, получените от застрахователите възражения. Уведомяването за невярна и некоректна информация не освобождава административния орган от задължението да изчисли вярно и точно агрегирания размер на непредявените претенции (IBNR) на пазара. Не е възможно изплатените по претенциите суми през конкретните отминали години, да са с различна стойност в зависимост от датата на справката на КФН. Разходите за конкретен отминал период не могат да бъдат промени, те са константна величина. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че при изчисляване на общия за пазара размер на възникнали, но непредявени претенции, КФН не е използвала коректни и съпоставими данни, което е довело до увеличаване на размера на резерва по чл. 7, ал. 2, т. 2 от КФН с около 46 %.
Тричленният състав правилно е приел, че нито в административния акт, нито в преписката се съдържа необходимата обосновка относно промяната в начина и вида на предоставяне на данни от поднадзорните лица, с оглед рефлектирането й върху определения от регулатора пазарен IBNR, създавайки неприемлива волатилност. Не са изложени мотиви и относно избора на верижно-стълбовия метод, като един от възможните според разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗКФН, както и на съотношението (20 % към 80 %), което регулаторът е предпочел при формирането на общия за пазара очакван размер на непредявените претенции към 31.12.2014 г. Липсата на обосновка за определения от КФН пазарен IBNR, възпрепятства съдът за проверката на материалната му законосъобразност. Хипотезата на упражняване на правомощия при условията на оперативна самостоятелност не освобождава органа от задължението за излагане на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколко възможни решения, от предвидените в чл. 9, ал. 5 от Наредба № 27. Именно дадената от закона възможност на регулаторния орган да избере повече от една възможност, предопределя излагането на мотиви, с какво избрания „нов подход“ съответства на целта на закона. Правилни са изводите на тричленния състав, че при предоставена оперативна самостоятелност на административния орган, необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания въпрос, както и неизлагането на мотиви относно избора на една алтернатива от органа, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила – т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по тълк. дело № 4/2002 г. на Върховния административен съд.
Видно от данните по делото и заключението на вещото лице, общият за пазара очакван размер на непредявените претенции към 31.12.2013 г. е 358 568 841 лв., като спрямо него определеният към 31.12.2014 г. общ за пазара очакван размер на непредявените претенции от 523 606 820 лева е с близо 46 % по-голям, като причините за това могат да бъдат от различно естество – промяна в данните, промяна в метода на представянето. Вещото лице е заявило, че наблюдаваната волатилност е неприемлива от актюерска гледна точка и следва да се извърши задълбочен анализ на данните, методите и правилата за тяхното събиране. От изложеното може да се направи извода, че използваният в случая верижно-стълбов метод, в действителност е един от предвидените в Наредба № 27 за определяне на размера на резерва, изрично регламентиран в разпоредбата на чл. 9, ал. 5 и Приложение № 6 към нея. Посочената нормативна уредба не поставя изискване за задължително прилагане на определен метод, коефициент и тежест, като изборът на начина на изчисляване е предоставена на оправомощения орган. В конкретния случай, обаче, липсата на мотиви относно избрания метод и неприемливата волатилност, сочат на превратно упражняване на предоставената оперативна самостоятелност, в противоречие с принципите на законност, съразмерност и истинност. От съдържанието на административния акт не може да се изведе информация за начина на формиране на убеждението на регулаторния орган, поради което не може и да се извърши реална преценка за неговата законосъобразност.
Доколкото в случая е използван един от нормативно определените методи, без да бъде мотивирано решението за прилагането му, и наличието на некоректни данни, публикувани от КФН, правилно в обжалваното решение на тричленния състав на ВАС е прието, че актът е незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, липса на мотиви за упражнено правомощие при условията на оперативна самостоятелност, както и в противоречие с целта на закона, и по-конкретно на чл. 2, т. 2 от Кодекса за застраховането отм. , в който е посочено, че една от целите на кодекса, е да създава условия за развитието на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен пазар. Изложеното е основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на оспорения акт.
Съдът не приема доводите в касационната жалба за издаване на оспорената заповед № 46 от 04.02.2015 г. на заместник-председателя на КФН в съответствие с материалноправните норми и процесуалните изисквания, които твърдения са изградени на превратно тълкуване на факти от делото и норми от закона.
По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и обосновано.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на ответниците [фирма], [фирма] и ЗД [фирма], следва да се присъдят направените по делото разноски. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 8 на [фирма] и [фирма] следва да им бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение по 500 лева. Относно направеното от касационния жалбоподател възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заявеното от ЗД [фирма] адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, настоящата инстанция счита, че то е неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на делото и липсата на съдебна практика по идентични дела, претендираните разноски следва да бъдат присъдени в поискания размер.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, II колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9577 от 23.08.2016 г., постановено по адм. д. № 3387/2015 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение.