Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място] срещу решение № 2777 от 28.12.2015 г., постановено по адм. д. № 1071/2015 г. по описа на Административен съд - гр. В., ХVІІ състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът П. М. Т. от [населено място], чрез адвокат С. С, моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна.

С решение № 2777 от 28.12.2015 г., постановено по адм. д. № 1071/2015 г., решаващият състав на Административен съд - гр. В. е отменил решение № 17 от 16.03.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място], с което е потвърдено разпореждане № 5309301108 от 23.12.2014 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ - [населено място]. Съдът е върнал преписката на Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място] за ново произнасяне по заявление вх. № МП-53531 от 27.10.2014 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, съобразно указанията, дадени в решението.

При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, служебна проверка се констатира, че решението е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно по следните съображения:

Спорните въпроси по първоначалното дело са се свеждали до категорията на положения от П. М. Т. в ДСО [фирма] [населено място] труд, в периодите 6.05.1982...