Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - [населено място] срещу решение № 72/25.01.2016 г. по адм. дело № 217 по описа за 2014 г. на административен съд – Бургас, в частта с което е отменен ревизионен акт № 021301327/24.09.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - [населено място], потвърден с решение № 400/19.12.2013 г. на директора на Дирекция „ОДОП”- [населено място] при ЦУ на НАП, в частта относно определените на [фирма] данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди: м. октомври 2010 г., м. ноември 2010 г., м. декември 2010 г., м. март 2011 г., м. април 2011 г., м. май 2011 г., м. юни 2011 г. и м. юли 2011 г., в общ размер 7 206.14 лева и лихви за просрочие в общ размер 820.03 лева, както и относно определените задължения по ЗКПО: за периода 2010 г.- данък в размер на 560.76 лева и лихва за просрочие - за разликата над 317.29 лева до определения размер на лихвата от 436.22 лева; за периода 2011 г.- данък в размер на 2 661.27 лева и лихва за просрочие - за разликата над 345.53 лева до определения размер на лихвата от 703.01 лева.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развити са съображения за липса на реално осъществени доставки по фактурите, издадени от доставчиците на ревизираното лице – [фирма], [фирма] и [фирма], по които с РА са опредеклени данъчни задължения по ЗДДС. Твърди се, че разходите по тези фактури не са документално обосновани и не следва да се признават за данъчни цели, поради което законосъобразно е увеличен финансовия резултат на дружеството с тях и са определени съответните задължения по ЗКПО. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго решение по съществото на спора с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна по касационната жалба – [фирма] чрез от адв.. П в писмени бележки по съществото на спора излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Подадена е касационна жалба и от [фирма], чрез процесуален представител, срещу частта от съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт в частта му относно определените на дружеството задължения за лихви за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък, а именно: за периода 2008 г. - лихва в размер на 66.44 лева; за периода 2009 г.- лихва в размер на 178.12 лева; за периода 2010 г.- лихва в размер на 317.29 лева; за периода от 2011 г.- лихва в размер на 345.53 лева.
Касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 83, ал. 2, т. 1 от ЗКПО в приложимата й редакция, като счита, че дружеството не е било задължено да прави авансови вноски за корпоративен данък. Претендира недължимост на определените лихви за забава, респективно незаконосъбразност на ревизионния акт в тази част.
Ответната страна по тази касационна жалба - директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна политика” - [населено място] не изразява становище по основателността й.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на директора на дирекция „ОДОП“ - [населено място] и за основателност на касационната жалба на [фирма].
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационните жалби, като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, са процесуално допустими.
Разгледана по същество жалбата на първия касатор е неоснователна, а на втория касатор - търговското дружество е основателна при следните съображения:
Административният съд – Бургас е бил сезиран с жалба от [фирма] срещу ревизионен акт № 021301327/24.09.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - [населено място], потвърден с решение № 400/19.12.2013 г. на директора на Дирекция „ОДОП”- [населено място] при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени задължения на [фирма] по ЗДДС за данъчни периоди: м. октомври 2010 г., м. ноември 2010 г., м. декември 2010 г., м. март 2011 г., м. април 2011 г., м. май 2011 г., м. юни 2011 г. и м. юли 2011 г., в общ размер 7 206.14 лева и лихви за просрочие в общ размер 820.03 лева, и задължения по ЗКПО за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2011 г. в общ размер на 4 605.82 лева, от които: за периода 2008 г.- лихва в размер на 66.44 лева; за периода 2009 г.- лихва в размер на 178.12 лева; за периода 2010 г.- данък в размер на 560.76 лева и лихва в размер на 436.22 лева; за периода от 2011 г.- данък в размер на 2 661.27 лева и лихва в размер на 703.01 лева. Допълнително определените с акта задължения за данък върху добавената стойност произтичат от извършени, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 6 от ЗДДС, корекции на правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 7 206.14 лв. по фактури, издадени от следните три дружества - преки доставчици: [фирма], [фирма] и [фирма] с предмет на доставките различни количества месо.
Във връзка с описаните по ЗДДС установени факти и обстоятелства за изброените три доставчика, по отношение на определянето на преките корпоративни данъчни задължения за отчетените от дружеството разходи по издадените фактури от [фирма], [фирма] и [фирма], ревизиращият екип е приел, че по отношение на същите липсва документална обоснованост и те не следва да се признават за данъчни цели. Предвид горепосочените мотиви, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, ревизиращият екип е увеличил счетоводния финансов резултат, съответно за отчетната 2010 г. със стойността отчетените по спорните фактури разходи общо в размер на 5 607.62 лв. и за отчетната 2011 г. със сумата в размер на 26 612.76 лв. Тези корекции са отразени при определяне на данъчните финансови резултати и корпоративни задължения за 2010г. и 2011г., като е определен дължим за довнасяне корпоративен данък за 2010 г. в размер на 560.76 лв. със съответните лихви за просрочие, а за 2009 г. - корпоративен данък за довнасяне в размер на 2 661.27 лв. със съответните лихви за забава.
Освен посочените корекции органите по приходите са начислили лихви за невнесени в срок авансови вноски за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г., като лихвите за последните два периода са включени в общия размер на дължимия корпоративен данък.
За да обоснове извод за частична незаконосъобразност на ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал относимата нормативна уредба, събраните в хода на ревизията писмени доказателства, както и изслушаните в съдебното производство свидетелски показания, обсъдил е приетите по делото съдебно-счетоводна експертиза с основно и допълнително заключения и съдебно-техническа експертиза, вследствие на което приел, че фактурите, по които е отказан данъчен кредит обективират реално възникнали данъчни събития. Този извод е обоснован след кредитиране на представените към фактурите стокови разписки, в които са описани доставените количества стока по вид и цена, както и доказателства, установяващи приемането на доставените количества месо и последващата им реализация - извлечение от информационна система (TIS Karat) за движението на съответните артикули. Според решаващият състав от същото е видно, че цялото количество доставени стоки е включено в движението за изходящи артикули, т. е. реализирано посредством продажбата му на различни лица, за което са издадени съответните документи в зависимост от начина/мястото им на реализация. Съдът е посочил, че посочената в извадката дата на регистрация на стоките следва да се приеме за дата на извършване на съответните доставки, доколкото същата установява приемането на стоката в предприятието. По отношение на доставките от [фирма] и [фирма] съдът е съобразил и представените от доставчика търговски документи с положен печат за регистрация в БАБХ, регистрационен номер на МПС, име на превозвача и склад на натоварване (с.П.), както и съпътстващите фактурите товарителници с посочени данни за стоката, получателя и изпълнителя. Съдът е съобразил и констатацията на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, че ревизираното лице е водело редовно счетоводство, в което всички доставки са отнесени по съответните сметки, в това число и разходите за реализация на стоките (признати от данъчния орган в хода на ревизията). Отчел е и това, че процесните фактури са намерили отражение за резултата по ЗДДС при получателя и доставчиците. Освен това намерил за установено, че стоките, предмет на доставките са реализирани от [фирма] посредством последващи облагаеми доставки.
При така формираните изводи за реалност на доставките по фактурите издадени от [фирма], [фирма] и [фирма], съдът е намерил за основателна жалбата на дружеството в частта относно извършеното увеличение на финансовия резултат за 2010 г. и 2011 г. по реда на чл. 28, ал. 1 от ЗКПО. Според първоинстанционният съд налице е документална обоснованост на счетоводните операции, поради което заплатените суми по фактурите следва да бъдат признати за данъчни цели. От друга страна разходите по тези фактури - 5 607.62 лева за 2010 г. и 26 612.70 лева за 2011 г., и получените приходи са намерили отражение в годишните данъчни декларации, подадени от ревизираното лице. Ето защо съдът приел, че ревизионният акт в частта, относно определените допълнителни задължения по ЗКПО за периода 2010 г.- данък в размер на 560.76 лева и съответната лихва в размер на 118.93 лева, и за периода от 2011 г.- данък в размер на 2 661.27 лева със съответната лихва от 357.48 лева, е незаконосъобразен и също следва да се отмени..
За неоснователна е приета жалбата относно определените задължения за лихви за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък: за периода 2008 г. в размер на 66.44 лева, за периода 2009 г. в размер на 178.12 лева, за 2010 г.- 317.29 лева и за 2011 г.- 345.53 лева (получени като сбор от лихвите за отделните авансови вноски през съответния период, съгласно приложения лихвен лист), за които съдът приел, че са дължими. Аргументирал се с разпоредбата на чл. 83 от ЗКПО и констатацията, че по делото няма данни дружеството да е внасяло авансови вноски през процесните периоди.
По касационната жалба на директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място]:
Решението е правилно относно непризнатото право на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма], [фирма] и [фирма], както и относно извършеното увеличение на ФР за 2010 г. и 2011 г. на дружеството с разходите по тези доставки. 1. По прилагането на ЗДДС:
Първоинстанционният съд вярно и точно е установил релевантната фактическа обстановка и правилно е концентрирал спорния по делото въпрос досежно реалното извършаване на фактурираните доставки на месо от трите търговски дружества [фирма], [фирма] и [фирма] и конкретно преминаването на собствеността върху стоките от доставчиците към получателя, които се използват от последния за последващите му облагаеми доставки. Съдът подробно е обсъдил събраните доказателства – гласни и писмени и е изложил обосновани мотиви за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в тази част на спора. Правилно е прието за необосновано заключението на органите по приходите, че процесните доставки са нереални, който извод се основава преди всичко на констатацията им за липса на доказателства за придобиването на стоките от преките доставчици и предаването им на ревизирания субект. Законосъобразно е прието, че тези констатации са опровергани от представените стокови разписки, товарителници и търговски документи, издадени от доставчиците, съдържаща релевантна информация досежно механизма на извършените доставки. В тази връзка неоснователно приходната администрация се позовава на липсата на съставени между страните договори за продажба, доколкото процесните продажби са неформални, а наличието на действителни облигационни отношения между страните се установява от горепосочените документи. В тази връзка следва да се отбележи, че независимо от частния им характер същите не са оспорени от органите по приходите и съдът законосъобразно ги е кредитирал, тъй като съдържат данни кореспондиращи както помежду им, така и с другите налични по делото документи.
Съдът подробно е обсъдил и заключенията на експертите по проведените съдебни експертизи в тази част на спора. ССЕ е установила, че процесните фактури са осчетоводени, спазена е съизмеримостта на приходите и разходите, извършени са съответните разплащания. Установено е входящо и изходящо движение на стоките до изчерпване на техните количества. Отразено е наличие на суровини, подлежащи на влагане в производството и наличните стоки, предназначени за последващи продажби. Вещото лице не е установило регистрирани през процесния период доставки от други доставчици на стоки, съответстващи по вид и количество с тези по процесните фактури. Експертът е проверил данните във връзка с регистрацията на доставчиците [фирма] и [фирма] в МЗХ „БАБХ, като е установил, че те съответстват на съпътстващите процесните фактури търговски документи. Съдът е обсъдил и заключението по съдебно-техническата експертиза, като експертът след проверка на място в цеха на ревизираното лице, е проследил влагането на закупуваното от доставчиците количества месо в производството на готова продукция. Констатациите на експерта относно реализирането на доставените количества, се потвърждават от свидетелските показания на свидетеля Д. А.. При доказан правнорелевантен факт на предаване на предмета на доставките, т. е. прехвърляне на правото на разпореждане и на други обстоятелства, които подкрепят защитната теза на ревизирания субект за реалност на доставките, то обжалваният съдебен акт се явява правилен и следва да бъде оставен в сила в тази му част. 2. По прилагането на ЗКПО:
Относно увеличеният финансов резултат на дружеството за 2010 г. и 2011 г. със сумите, представляващи стойността на фактурите, издадени от [фирма], [фирма] и [фирма], съдът е правилно е приел, че констатацията на органа по приходите, че сочените доставки не са реално осъществени, е оборена. Решаващият състав мотивирано е приел, че при доказано действително извършване на спорните продажби и тяхното надлежно документно и счетоводно отразяване, се явяват необосновани изводите на приходната администрация за наличието на основанията по чл. 26, т. 2, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО за увеличаването на финансовия резултат на [фирма] за процесните данъчни периоди. По касационната жалба на [фирма]:
Решението е недопустимо в частта на отхвърленото оспорване срещу ревизионния акт относно начислените лихви върху невнесени авансови вноски за корпоративен данък за 2008 г. и 2009 г., и е неправилно в частта на задълженията от същия характер за периода 2010 г. и 2011 г.
С обжалвания РА са начислени лихви върху невнесени от дружеството авансови вноски за корпоративен данък за 2008 г. и 2009 г. От жалбата пред първоинстанционния съд се констатира, че тя не съдържа възражения срещу административния акт в тази му част, а с решението си съдът се е произнесъл по законосъобразността на този акт в тази част, поради което в тази част то се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството прекратено.