Производството е касационно по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Р. против решение № 5211 от 21.07.2015г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 11854/14 година.

С обжалваното решение, съдът е отхвърлил иска с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен от Н. П. Р. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди /несгоди, неудобства, страх и притеснения, нервни пристъпи от безпокойство и от невъзможността да уведоми близките си, че е приведен в наказателна килия, чувство на глад – от невъзможността да закупува допълнително хранителни продукти от лавка, унизен и обезправен от неправилното прилагане на закона вследствие на бездействието на ответника да му осигури спазването на правото му да ползва телефон, да получи хранителна пратка, както и да ползва пари за лични нужди от лавка /вследствие на отменената разпоредба на чл. 96, ал. 9 от ППЗИНЗС// за период от три дни-15, 16 и 17.09.2014 ведно със законната лихва, считано от 17.09.2014г. до окончателното плащане. Със същото решение Н. Р. е осъден да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) 300 лева разноски по делото.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението. От обстоятелствената й част следва, че поддържаните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на решението. Иска се отмяната му и уважаване на иска.

Ответникът-Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна по делото в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли...