Производството е по чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. А. Б., чрез адв. Е. М. Б срещу Решение № 5212 от 21.07.2015 г., постановено от Административен съд –София град по адм. д. № 10795 по описа на същия съд за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 2151300365/06.06.2013 г., издаден от В. И. С., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден от директора на дирекция ОДОП при НАП-[населено място] с решение № 1532/ 05.09.2013 г., с който по реда на чл. 122 от ДОПК са установени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006 г. в размер на 8 778, 32 лв. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. в общ размер на 39 652, 46 лв. и съответните лихви в общ размер на 19 068, 29 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора.

Ответникът - Директорът на дирекция ОДОП [населено място] при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрск. Дечева взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение...