Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Г. Г., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр.[населено място], срещу решение № 3847 от 3.06.2015 г. по адм. дело № 2526 по описа за 2015 г. на административен съд - [населено място] град.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата срещу оспорения ревизионен акт в посочената част и присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - [фирма] оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв.. К. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции, като изразява конкретни съображения по повод на тези, неприсъдени в първоинстанционното производство.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд - [населено място] град е бил сезиран с жалба от [фирма] срещу ревизионен акт № Р-2214-1402132-091-01 от 28.11.2014 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр.[населено място], потвърден с решение № 218 от 16.02.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП"-гр.[населено място]. Той е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС за ревизирани данъчни периоди от 1.01.2009 г. до 31.12.2013 г. и на ЗКПО за периода...