Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция на „ОДОП” [населено място] против решение № 2454/19.11.2015 г., постановено по адм. дело № 1957/2015 г. по описа на Административен съд - [населено място], с което е отменен Ревизионен акт № Р-08-03000814001225-091-01/20.03.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с Решение № 238/12.06.2015 г. на Д. Д „ОДОП” – [населено място] при ЦУ на НАП, с който на Т. Й. Г., с [фирма] са определени задължения по чл. 48 ал. 2 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 96 238.47 лв. и лихви 38 244.67 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено решението на Административен съд – Варна и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на ревизираното лице, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Т. Й. Г. с [фирма], ЕИК[ЕИК], редовно призован, не се явява и не се представлява. На 06.12.2016 г. от адв.. К е депозирана молба, в която моли да се даде ход на делото, оспорва касационната жалба на Директора на дирекция ОДОП [населено място], заявява, че няма доказателствени искания и сочи доводи по съществото на спора.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя...