Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е касационна жалба на [фирма], със седалище в [населено място], срещу Решение № 1396/10.07.2015г., постановено по адм. дело № 1801/2013г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 16251300017/25.03.2013г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП – П., потвърден с Решение № 528/29.05.2013г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. при ЦУ на НАП, в частта, с която му е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 86 718, 23 лева и начислени закъснителни лихви в размер на 35 370, 15 лева и допълнително определен корпоративен данък за 2009г. в размер на 4 130 лева и съответните лихви в размер на 876, 32 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По отношение на отказаното право на данъчен кредит по дебитно известие № 1/16.02.2009г. към фактура № 3/15.12.2008г., издадени от [фирма], след подробно изложение в касационната жалба на приетата фактическа обстановка от органа по приходите и съда, касатора счита, че обстоятелствата са останали неизяснени, поради което решението е необосновано. По отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактури за доставка на материали на посочените в решението доставчици, счита, че изводите на съда за липса на реални доставки са обосновани само въз основа на факта, че преките доставчици не са намерени на адрес, без да се обсъдят събраните доказателства за транспорт на стоките с налични в дружеството транспортни средства, както и доказателства за плащане по процесните доставки. По отношение на допълнително определения...