Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на В. И. Б. и С. И. А. и двамата от гр. П. срещу решение № 908 от 02.07.2009г. по адм. дело № 790/2009г. на Административен съд Пловдив, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност, неправилност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Ответникът по касационната жалба Кмета на община М. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

От представителя на ответника по касационната жалба [Фирма 1] не е изразено становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е изменено решението от 20.05.2008г. на комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, назначена със заповед № РД-09-294 от 30.04.2008г. на Кмета на община М. за определяне на пазарна оценка за поземлен имот № 225078, землище с. Т., О. М., област П., собственост на В. И. Б. и С. И. А. и двамата от гр. П. като същата е увеличена от 810 лв. на 1 555, 00 лв. За да постанови съдебния си акт съдът се е позовал на заключението на вещото лице, което по т. 1 е дало оценка съобразена с чл. 64, ал. 5 от Закона за енергетиката за дължимото обезщетение за сервитутната зона в размер на 1 555 лв., като са изложени обосновани мотиви за това. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието от съда като компетнтно. Съдът е кредитирал заключението по т. 1 и е увеличил определеното от комисията обезщетение, като е изложил обосновани мотиви, че размерът на еднократното обезщетение е съобразен с това, че се касае за сервитут и са обсъдени критериите по чл. 64, ал. 5 от ЗЕ. Видно от съдържанието на жалбата, с която е сезиран съда жалбоподателите не са посочили размера на претенцията си, поради което неоснователно е възражението им, че обезщетението е определно по т. 1 от заключението, а не по т. 2, която е пазарната оценка на целия имот не би могла да бъде еднаква с тази на сервитута, който е част от имота.

При проверката на обжалваното решение от настоящата инстанция не се установи твърдението на касаторите за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Материалният закон правилно е приложен, поради което обжалваното решение е законосъобразно.

По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 908 от 02.07.2009г. по адм. дело № 790/2009г. на Административен съд Пловдив. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. К./п/ Е. К. В.Т.