Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Я. Г. Я., представляващ ЕТ „Я. Я. - Деси” (заличен) срещу решение № 361 от 21.09.2010 г. по адм. дело № 371/2010 г. на Административен съд – В. Търново, втори състав, с което е отхвърлена жалбата на Я. Г. Я. срещу РА № 060900169/22.02.2010 г. на ТД на НАП – В. Търново, потвърден с решение № 179/22.04.2010 г. на директора на Дирекция „ОУИ” – В. Търново.

Ответникът – Директорът на Дирекция „ОУИ”, гр. В. Търново към ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор на същата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна:

За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за недължимост на определените с РА задължения за данъци и осигурителни вноски, поради прехвърляне на търговското предприятие на жалбоподателя по реда на чл. 15, ал. 1 ТЗ на „Е. И.л 07” ЕООД. Съдът е изложил мотиви, че с регистрирането на физическо лице като ЕТ не възниква нов правен субект, различен от лицето придобило качеството на търговец. От гледна точка на данъчното облагане носител на задълженията е физическото лице, включително и когато упражнява търговска дейност като ЕТ – по арг. от чл. 1 ЗОДФЛ отм. , чл. 1 ЗДДФЛ, чл. 3, ал. 1 ЗДДС. Относно отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Лора плюс” ЕООД, гр. П. и от СД „Интаг - 94”, гр. К. за д. п. м. 12.2007 г., съдът е приел, че по делото не са налице достатъчно доказателства, установяващи реално извършване на доставките по тези фактури, което е основание...