Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160 ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на ЕТ„Н”ЕООД. Поддържа се, че при първоначалната ревизия са представени достатъчно и убедителни доказателства за връщане на стоката, доставена по фактурите от м. 11.2003г. и м. 03 и 04.2004г., което не било и спорно. Съдът противоречиво приема, че предметът на тези фактури, от една страна, е по договори за покупко-продажба, а от друга по договори за консигнация. Неправилно, в тази връзка, е приложен чл. 115 ал. 1 ЗДДС, тъй като е доказано развалянето на сделките за продажба и правомерно издаване на кредитни известия към фактурите. Поддържа се, че дерегистрацията на „Б. Б. Е. И. М.”ЕООД, считано от 16.11.2004г., е без значение за случая, тъй като при служебната дерегистрация на това дружество наличните при него стоки, в качеството им на налични активи при дерегистрацията, е следвало да бъдат обложени по реда на чл. 119, ал. 3 ЗДДС отм. и ако това не е станало – то не следва да е в тежест на РЛ. Последното е процедирало законосъобразно с издаването на КИ при разваляне на доставките и няма основание за издаване на „обратни” фактури от страна на „Б. Б. Е. И. М.”ЕООД с получател РЛ за същите стоки.

Ответникът по касационната жалба Д”ОУИ”Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк.Хр.Стоянова, оспорва касационната жалба по съображения в писмено възражение. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждетние.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на първо „а” отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по съществото й намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд...