Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалби на Сдружение „Независим обществен контрол”, гр. С. и Национално сдружение за защита собствениците на имоти, гр. С., против Решение № 10-ПР/13.09.2013 г. на министъра на околната среда и водите (министъра/ът).

Жалбите са подадени от надлежни страни, в срок и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което са процесуално допустими.

С обжалваното Решение № 10-ПР/13.09.2013 г. на министъра е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционно предложение (ИП) за разширение на метрото в София - "Изграждане на ІІІ метродиаметър - "Д. Б.о шосе - бул. Вл. Вазов - ЦГЧ - ж. к. Овча купел".

Жалбоподателят Сдружение „Независим обществен контрол” твърди, че решението е издадено при нарушение на материалните разпоредби и процесуалните правила. Посочено е, че в него липсват мотиви по отношение на въздействието на ИП върху спокойствието, живота и здравето на хората.

В жалбата на Национално сдружение за защита собствениците на имоти са посочени същите основания. Твърди се също, че липсват специални мерки за защита на засегнатите собственици на имоти и съоръжения и липсват гаранции за последващ контрол на изпълнение на мерките в процесното решение.

Двамата жалбоподатели искат отмяна на решението на министъра и връщането му като преписка за правилно прилагане на Закона за опазване на околната среда (ЗООС).

Ответникът – министърът, чрез процесуален представител, излага доводи за неоснователност на двете жалби и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Процедурата е започнала с писмо от 20.07.2012 г. от изпълнителния директор на „Метрополитен” ЕАД до директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите – София (РИОСВ), с което го уведомява за ИП за изграждане на...