Съдебното производство по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба подадена от Адрианополския епископ Евлогий – игумен на Рилската света обител с адрес на управление Рилския манастир против решение № 1416 от 12.10.2012 г. по адм. дело № 227/2012 г. на Административен съд - Благоевград.

В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна - Басейнова дирекция „ Западнобеломорски район” – Благоевград, не е взела становище.

Заинтересованата страна - фирма „ Рилалес” АД, със седалище гр. Д., чрез процесуалния си представител адвокат Велев изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд – трето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима.

На основание предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК, съдът, като обсъди посочените в жалбата пороци на съдебното решение и служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването на касатора, с искане да бъде отменено на разрешителното за водовземане № 41110049/ 13.01.2012 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Западанобеломорски район” - Благоевград. Съдът е изложил съображения, че оспорения административен акт не страда от пороци, които да засяга валидността му. Развити са съображения че са били налице: компетентността на издателя; не е било нарушено на изискването за форма; била е спазена процедурата по начин, водещ до наличие на формирано волеизявление, както и че е било налице правно основание за издаването му. Съдът не е уважил доводите на жалбоподателя, че издаденото разрешително за водовземане не бил съобразен обществения интерес, в това число учредяването на санитарано-охранителна зона около водоизточника, като е посочил, че не са били налице хипотезите на чл. 49, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ). Решението е правилно и обосновано.

Преценявайки действителността на оспорения административен акт на основанията за обявяване на неговата незаконосъобразност, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел, че жалбата е неоснователна като е изложил подробни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция.

Законосъобразен е изводът на съда, че оспореното разрешително е издадено от компетентния административен орган – чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗВ, спазена е процедурата за издаването на акта в съответствие с изискванията на чл. 44, ал. 1 и чл. 194, ал. 1 и ал. 2 ЗВ и наредба № 3 от 16.10.2000 г.

за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на СОЗ около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води.

На следващо място следва да се отбележи и обстоятелството, че индивидуалния административен акт, предмет на първоинстанцицонното производство, е бил разгледан откъм неговата законосъобразност и целесъобразност по жалба на Рилската света обител и по административен ред. С решение № 76 от 14.03.2012г., министърът на околните среда и води е потвърдил решение № ПО–01–05/13.01.2012 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район – Благоевград, за издаденото разрешително за водовземане № 41110049/2012 г.

По изложените съображения решението е правилно и обосновано и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд – трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1416 от 12.10.2012 г. по адм. дело № 227/2012 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. У. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. Г./п/ А. Р. И.В.