Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Магинед“ ЕООД, с ЕИК 121293002, със седалище и адрес на управление гр. С., общ. Столична, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“, № 18А, против решение от 20.06.2011 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, „III – б“ състав, преструктуриран по силата на заповед № 1161/09 г. на председателя на СГС, постановено по адм. д. № 2724 по описа за 2005 г. на този съд в частта
, отхвърляща жалбата на дружеството срещу ДРА № 381/07.01.2005 г., издаден от ТДД София – област, потвърден с решение № 1590/23.06.2005 г. на директора на РДД – гр. С. в следните части:
1. С която на „Магинед“ ЕООД са определени задължения по ЗДДС отм.
общо главница в размер на 2 635 302, 25 лв. и лихви 413 902, 47 лева;
2. С която е увеличен финансовия резултат, в следствие на непризнати извършени разходи от дружеството, за което допълнително са определени - данък върху печалбата
в размер на 165 690, 05 лв. ведно с лихви от 59 962, 89 лв. за 2001 г. и в размер на 608 473, 93 лв. ведно с лихвите от 136 643, 81 лв. за 2002 г.; данък за общините
в размер на 91 231, 55 лв. ведно с лихви от 33 018, 98 лв. за 2001 г. и в размер на 450 721, 20 лв. ведно с лихвите от 101 217, 58 лв. за 2002 година; 3. Данък по чл. 36, ал. 2 ЗКПО отм. при източника
за 2001 г. в размер на 13 636, 91 лв., ведно със съответните лихви и за 2002 г. в размер на 10 315, 32 лв., ведно с лихви от 3 203, 79 лв. и в частта за разноските.
В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост.
Касаторът счита, че обжалваният ДРА е нищожен поради нарушение на чл. 68 ДПК отм. . Липсват доказателства за заместване на главният данъчен директор от лицето, подписало заповед № 272/04.05.2004 година, тоест не са събрани доказателства за валидно оправомощаване на лицата, командировани да извършат ревизията. Нарушена е териториалната компетентност на ревизиращите. Срокът за извършване на ревизията е изтекъл на 8.06.2004 г. и същият не може да бъде удължаван.
Актът за възлагане на данъчна ревизия (АВДР) № 357/09.07.2004 г. е издаден в нарушение на чл. 68, ал. 6 ДПК отм. . Върху мотивираното предложение с изх. № 24 – 28 – 439/03.08.2004 г. липсва входящ номер на министерството на финансите, липсва изходящ номер за да установи датата на съгласието по чл. 68, ал. 7 ДПК отм. . Резолюцията „Да“ е поставена от неизвестно лице, а в долната част на предложението е записано „Съгласен“, пак от неизвестно лице. Невъзможно е установяването на дата и на лицето, дало съгласие по чл. 68, ал. 7 ДПК отм. . Оттук се релевира извод, че липсва изрично дадено съгласие от органа в кръга на неговите правомощия и ДРА в процесната част е нищожен.
В касационната жалба и в подробните писмени бележки са изложени конкретни оплаквания във връзка с определените данъчни задължения по ЗДДС отм. , ЗКПО отм. и съответните им лихви.
Касаторът е пледирал чрез адв.. П. за пререшаване на делото и присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП, (с предишно наименование Дирекция „ОУИ“ – гр. С. при ЦУ на НАП), е оспорил жалбата с доводи, изложени в писмени бележки и поддържани в съдебно заседание от юрисконсулт Михайлова. Релевира съображения за валидно издаване на ДРА, за законосъобразно отказване правото на данъчен кредит, начисляване на ДДС по договори за консигнация, допълнително определяне на задължения за ДДС относно налични активи за стоки към датата на прекратяване на регистрацията на жалбоподателя по ЗДДС, липсата на доказателства за реалност на услугите във връзка с които е преобразуван ФР.
Ответникът счита, че касационната жалба за сумата над 2 727, 38 лв. за 2001 г. е недопустима, а в останалата част - е неоснователна.
Ответникът по касация моли за оставяне в сила на решението в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, тя е процесуално допустима с изключение на частта, с която се обжалва първоинстанционното решение относно данъка при източника за 2001 г. за сумата над 2 727, 38 лв. и за лихвата над 1 195, 20 лева. Разгледана по същество в останалата част жалбата е основателна. Съдът е приел за установено следното:
Въз основа на АВДР № 109/08.03.2004 г., издаден от директора на ТДД – гр. С., изменен с АВДР № 226/10.05.2004 г. и № 290/09.06.2004 г., изменен на основание чл. 68, ал. 6 ДПК отм. след мотивирано разрешение на ТДД изх. № ТДД – 01 – 01 – 0772/08.07.2004 г., с АВДР № 357/09.07.2004 г., издаден от директора на ТДД – гр. С., изменен на основание чл. 68, ал. 7 ДПК отм. , след разрешение на министъра на финансите по мотивирано предложение на главния данъчен директор изх. № 24 – 28 – 439/03.08.2004 г., с АВДР № 381/09.08.2004 г., издаден от директора на ТДД – гр. С., е била извършена данъчна ревизия на „Магинед“ ЕООД. Ревизията обхваща определянето на данъчни задължения по ЗдПч (ЗКПО отм. , ЗОДФЛ отм. , ЗМДТ за периодите от 01.01.1999 г. до 31.12.02 г. и по ЗДДС отм. за периодите от 27.02.02 г. до 19.04.2004 г., приключила с издаването на ДРА № 381/07.01.2005 г., с които на ревизирания данъчен субект са определени данъчни задължения за довнасяне и лихви за просрочие.
Според градският съд процесният ДРА не е нищожен, издаден е от данъчен орган, компетентен по време, място и материя. В съдебното решение е прието е, че издаването на акта извън сроковете обуславя неговата незаконосъобразност, но не и нищожност. Позовавайки се на гореизброените доказателства и на заповед за командировка № 272/04.05.2004 г. от главен данъчен инспектор, съдът е направил извод за издаването на ДРА в съответствие с изискванията на чл. 68 ДПК отм. .
Според градският съд законосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, на основание чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС отм. и чл. 61, ал. 1, т. 5 ППЗДДС, в размер на 199 779, 02 лв. по фактури, издадени от „Биомеда 2000“ ЕООД, „Агроинженеринг 90“ ЕООД, „Г. М.“ ЕООД, „М. К.“ ЕООД, „Медофарма“ ЕООД. Констатирано е, че за част от доставките по фактурите като получател е посочен ЕТ „Магинед – М. С.“. Едноличният търговец не е бил заличен, а е съществувал като отделен данъчен субект.
Погрешно съставените първични счетоводни документи следвало да бъдат анулирани и да се издадат нови, каквито в случая не са били издадени на жалбоподателя. В съдебната фаза дружеството не е оборило констатациите от ДРА, поради което законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит.
Не е признат данъчен кредит в размер на 39 664, 80 лв. по фактури, издадени от „Славчев 2001“ ЕООД, „Монтана трейд“ ЕООД, „Тотем 2003“ ЕООД, „Юлита сървис“ ЕООД, „РМ Дистрибушън“ ЕООД, „Декса – А. Р.“, „Конде“ ЕООД, „Хьост – Тхас“ ООД, СД „К. К.“ и „Бенефикс“ ЕООД. Доставчиците не са представили изисканите обяснения и документи, някои от тях не са намерени на декларираните данъчни адреси. Съдът е изслушал заключение по ССчЕ, но е посочил в решението си, че не може безспорно да се установи и чрез него фактът на начисляване на данъка. Формулиран е извод за неизпълнение на изискванията по чл. 64, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 55, ал. 6 ЗДДС отм. .
Първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 398 лв., на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 вр. с ал. 5 ЗДДС отм. по фактура с предмет „консултантски услуги“, издадена от ЕТ „Васи – П. В.“, предходен доставчик на „Бенефикс“ ЕООД – пряк доставчик на „Магинед“ ЕООД по фактури № 00000001321/03.02.04 г. и № 0000001324/09.02.04 г., с предмет „консултантски услуги“.
Относно начисления ДДС по договори за консигнация в размер на 174 904, 87 лв. за 2002 г. и в размер на 945 160, 32 лв. за 2003 г., на основание договори за дистрибуция на лекарства на територията на страната, сключени с чуждестранните фармацевтични фирми „Никомед“, „Шварфарма“, „Г. Р.“, „Е. Л.“, „А. З.“, „ЛЕК“, „Аббот“, „Авентис“, „Бакстер“, съдът е квалифицирал получените възнаграждения като комисионни. Мотивирал се е с обстоятелството, че договорът за консигнация представлява разновидност на комисионния договор. За доставките при условията на комисионен договор са приложими разпоредбите на чл. 83 и сл. ЗДДС отм. , а доставчик е комисионерът.
Мястото на изпълнение на доставката в тази хипотеза е определимо по правилата на чл. 22, ал. 2 ЗДДС отм. . В процесният случай доставчикът „Магинед“ ЕООД осъществява дейността си на територията на РБ, респективно доставката е с местоизпълнение на територията на страната. На основание чл. 55, ал. 1 и ал. 5 вр. с чл. 56, ал. 2, чл. 25, ал. 2 ЗДДС отм. се дължи данък.
През 2002 г. са получени търговски отстъпки общо в размер на 1 049 429, 31 лв. върху които дължимият данък е 174 904, 87 лева. През 2003 г. са получени търговски отстъпки на стойност 5 670 962, 07 лв., върху които се дължи ДДС в размер на 945 160, 32 лева.
Според първоинстанционният съд законосъобразно не е признат на основание чл. 65, ал. 1, т. 3 ЗДДС отм. данъчен кредит за горива и смазочни материали за леки автомобили за 2002 г. и за 2003 г., общо в размер на 197 945, 52 лева. Горивата и смазочните материали са използвани при експлоатацията на 22 броя леки автомобили, собственост на „Магинед“ ЕООД. Съдът е посочил в акта си, че в пар. 1, т. 27 ДР на ЗКПО отм. е дефинирано друго понятие – „дейност по занятие“, а не понятието „основна дейност“.
В съдебното решение са формулирани мотиви за законосъобразно доначисляване на ДДС в размер на 32 631, 68 лв. за предоставени стоки на стойност 163 156, 84 лева като натурал рабат. Констатирано е, че при доставките на лекарства на отложено плащане, когато лекарствата са били заплащани от клиенти преди договорения краен срок, е получавана търговска отстъпка, (натурал - рабат). За предоставения натурален рабат след датата на възникване на данъчното събитие, дружеството е издавало документ с наименование „натурал – рабат“, във вид на опростена фактура. Съдът е обсъдил в решението си какво трябва да бъде съдържанието на фактурата. Приел е, че предоставянето на стоки, вместо възстановяване/или неплащане на сума, равняваща се на предоставеното намаление на цената, налага изводът, че тази доставка не е безвъзмездна по характера си, а е облагаема. Намалението на данъчната основа на доставката по чл. 29, ал. 1 ЗДДС отм. следва да се документира чрез издаване на ДКИ.
В съдебното решение са формулирани мотиви според които данъчният орган законосъобразно е начислил ДДС в размер на 225 286, 87 лева за налични активи и ДДС в размер на 760 938, 95 лв. за налични стоки в складовете на дружеството към датата на прекратяване на регистрацията по ЗДДС. „Магинед“ ЕООД е дерегистрирано с ДАД № 9/18.03.2004 г., за последния данъчен период 01.04. – 30.04.2004 г. дружеството е подало СД с вх. № 09 – 12849/14.05.2004 година. В справката не са декларирани облагаеми доставки и начислен данък за наличните активи към датата на дерегистрация. Не е подаден опис за наличните активи. Подадена е справка за наличните на склад стоки, с рекапитулация по пазарни цени 3 804 695, 75 лв. и дължим ДДС – 760 938, 95 лева. В справката са включени наличните лекарствени средства и ДДС. В случаят според съда дружеството не е изпълнило задълженията си по чл. 119, ал. 3 ЗДДС отм. .
Предмет на обжалване относно определените задължения по ЗКПО отм. са установените задължения за данък печалба, данък общини, ведно със съответните лихви за 2001 и за 2002 година. Задълженията са определени въз основа на увеличението на ФР за двете години, на основание чл. 23, ал. 2, т. 15 ЗКПО отм. с непризнати разходи за дейността на дружеството. Осчетоводените от „Магинед“ ЕООД разходи по сметка 602 са от сделки, сключени и реализирани при условията на чл. 14, ал. 1 ЗКПО отм. – отклонение от данъчно облагане. Разходите са отчетени през 2001 и 2002 г. – заплатени възнаграждения за извършени рекламни услуги, декорации, предпечатна и печатна подготовка, печат плакати, рекламни стикери, транспортни услуги, товаро – разтоварни, стелаж – реглаж, маркетингови, проучвания и други. Сделките по които „Магинед“ ЕООД е получател, не са реално осъществени, за което съдът е приел, че доказателства се съдържат в приложенията към ДРА. Градският съд е обсъдил проверките на доставчиците, приключили с протоколи, осчетоводяването на извършените разходи. Позовал се е на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗКПО отм. , предвиждаща, че дължимият данък на лицата се определя, без да се взема под внимание частично или изцяло резултатът от тези сделки. Според съдът, в случая законосъобразно е увеличен ФР за 2001 и 2002 г. с размера на осчетоводените разходи за външни услуги, които реално не са осъществени. На основание чл. 15, ал. 2 ЗКПО отм. се увеличава ФР при данъчното преобразуване.
Съдът е обсъдил заключението по ССчЕ, констатирало обаче, че за 2001 г. ФР е увеличен не само със стойността на непризнаните услуги, но и неправилно е начислен ДДС върху тях. Оттук е направен извода, че дължимият данък общини е в размер на 91 231, 55 лв., ведно с лихви от 33 018, 98 лв., дължимият данък печалба е в размер на 165 690, 05 лв., ведно с лихви от 59 962, 89 лева. Експертизата е констатирала за 2002 г., че в решение № 1590/23.06.2005 г. на директора на РДД – София погрешно е записано, че е налице преобразуване на ФР в посока на увеличение със сумата 3 623 979, 99 лв., като в ДРА неправилно е записано, че облагаемата печалба за данъка е в размер на 3 468 704 лева. Вярната сума е 4 124 112, 86 лв., но пък данъците са вярно изчислени поради съдът не ги е коригирал.
В първоинстанционното решение е прието, че законосъобразно е определен данъка по чл. 36, ал. 2 ЗКПО отм. за 2001 и за 2002 година. Констатирано е, че „Магинед“ ЕООД е осчетоводило през 2001 г. и 2002 г. текущи разходи за поддръжка и ремонт на леки автомобили, без дружеството да е начислило данък по чл. 36, ал. 2 ЗКПО отм. .
Касационната инстанция установи, че с оспореният ДРА е определен данък при източника по чл. 36, ал. 2 ЗКПО отм. за 2001 г. в размер на 2 727, 38 лв. и лихви в размер на 1 195, 20 лева. Тези суми са обжалвани пред РДД - гр. С. (л. 69 от делото). За същите суми се е произнесъл и първоинстанционният съд, видно от стр. 23 на съдебното решение. Поради това касационната жалба в частта, обжалваща решението за разликата в данъка над 2 727, 38 лв. и в лихвите над 1 195, 20 лв. е процесуално недопустима. В тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея - прекратено.
Решението на градския съд в останалата обжалвана част е неправилно, то трябва да бъде отменено, след което да се прогласи нищожността на процесния ДРА.
Касаторът обосновава нищожността на ДРА с няколко обстоятелства при възлагане и извършване на ревизията.
Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение приема, че ревизията е възложена с АВДР № 109/08.03.2004 г., подписан от надлежно оправомощено лице Б. А.. Същият е замествал директора на ТДД – гр. С. - Д. З., ползваща към този момент законоустановен отпуск. В подкрепа на така направения извод са събраните писмени доказателства, (молба от Захаринова; заповед № 103/27.02.2004 г., с която лично териториалният директор е разрешил на Захаринова ползването на отпуск за времето от 01.03. до 31.03.2004 година). С цитираната заповед е оправомощен да изпълнява функциите на териториален директор именно органът, подписал АВДР № 109/08.03.2004 година.
Неоснователно е оплакването на касатора за подписването на заповед № 272/04.05.2004 г. от името на главния данъчен директор Н. П. със запетая, без наличието на доказателства за неговото заместване. По този повод процесуалният представител на ответника основателно е възразил, че командироването на данъчни органи от друга дирекция при извършване на ревизия, е част от вътрешна организация на дейността в данъчната администрация, съгласно чл. 243, ал. 1, чл. 237, ал. 1, т. 16 ДПК отм. и КТ.
Цитираната заповед № 272/04.05.2004 г, с която на основание чл. 121, ал. 1 КТ служителите на данъчната администрация К. Н., Т. Р. и Е. В. са командировани в ТДД – гр. С. за извършване на данъчна ревизия на „Магинед“ ЕООД – гр. С. е приложена на л. 51 от делото. Заповедта е подписана със запетая, като във връзка с установяване авторството на подписа, на л. 53 е представен спесимен на В. В. – заместник главен данъчен директор. Със заповед № 73/01.02.2002 г., на основание чл. 237, ал. 1, т. 1 ДПК отм. главният данъчен директор е наредил ресорното ръководство в отделите „Регистрация и обслужване на данъкоплатците“, „Оперативен контрол“, „Селекция, планиране и управление на данъчните ревизии“, „Събиране“, „Обжалване“ и „Инспекторат“ в ГДД да се осъществява именно от зам. главният данъчен директор В. В..
Касационната инстанция не споделя довода на пълномощника на дружеството, че с АВДР № 290/09.06.2004 г. е продължен вече изтекъл срок на ревизията. С оглед разпоредбата на чл. 68, ал. 5 ДПК отм. са основателни възраженията на процесуалния представител на ответника, че до три месеца от датата на издаване на първоначалния акт за възлагане по ал. 3 данъчната ревизия трябва да бъде завършена. А в случаите, когато в 30 – дневен срок от издаване на акта е у становено по отношение на ревизирания субект наличие на основания по чл. 50, ал. 1 и по чл. 70, ал. 1, срокът по изречение първо започва да тече от датата на връчване на акта.
Установено е по делото, че субектът не е бил открит на декларирания данъчен адрес, видно и от представените в касационното производство писмени доказателства, като (съобщение изх. № 09 – 70 – 02/0544/25.03.2004 г.; протокол №11/08.03.2004 г. за посещение на данъчен адрес; протокол №22/24.03.2004 г.; протокол № 707/25.03.2004 г.; протокол № 28/09.04.2004 г.). Законовият тримесечен срок е започнал в процесния казус да тече, считано от 09.04.2004 г., изтичайки на 09.07.2004 година. С Акт за възлагане на данъчна ревизия № 290/09.06.2004 г. е определен срок за приключване на ревизията до 09.07.2004 г., тоест съвпадащ със срока, определен по правилото на чл. 68, ал. 5 ДПК отм. . Поради това в случая и не е било необходимо да се издава разрешение по ал. 6 от цитираната разпоредба. С АВДР № 357/09.07.2004 г. срокът за приключване на ревизията е продължен до 09.08.2004 г., съгласно чл. 68, ал. 6 ДОПК отм. за което е издадено разрешение изх. № ТДД – 01 – 01 – 0772/08.07.2004 година.
Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение обаче споделя оплакването на касатора за нищожност на ДРА в обжалваната част, поради нарушение на чл. 68, ал. 7 ДПК отм. . В тази норма е предвидено, че ако при изключителни случаи срокът по ал. 6 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен само от министъра на финансите след мотивирано предложение на главния данъчен директор. Мотивираното разрешение по ал. 6 и мотивираното предложение по ал. 6 и 7 с дадено съгласие от главния данъчен директор или от министъра на финансите се връчват на ревизираните лица едновременно с акта за възлагане.
По делото, включително в касационното производство, е представено мотивирано предложение с № 24 – 28 – 439/03.08.2004 г. от главния данъчен директор Н. П. до министъра на финансите за продължаване на срока за извършване на данъчната ревизия по реда на чл. 68, ал. 7 ДПК отм. . Върху предложението са положени два различни подписа в горната и в долната част – единият до текста „Да“, а другият до текста „Съгласен“. Подписите видимо се различават и не са с един и същи автор. Върху предложението липсват други отбелязвания/наименования, от които да става ясно кое е лицето, положило двата подписа. В писмените бележки на процесуалния представител на ответника се признава факта, че жалбоподателят е оспорил съгласието, дадено от министъра на финансите и по – конкретно неговия подпис, но юрисконсулт Михайлова твърди, че на основание чл. 154 ГПК отм. вр. с пар. 2, ал. 1 ГПК (в сила от 01.03.2008 г.), при оспорване на официални документи, тежестта за доказване неистинността на документа е върху страната, която го е оспорила.
В съдебното заседание, проведено на 06.03.2006 г. пълномощникът на дружеството е поискал съдът да задължи ответника да представи доказателства за компетентността на органа, включително кога в ТДД – гр. С. е получено съгласие на министъра на финансите за удължаване срока на ревизията по чл. 68, ал. 7 ДПК отм. , тъй като съгласието е положено без дата върху предложение с изх. № 24 – 28 – 439/03.08.2004 година. В тази връзка ответната дирекция е разполагала с процесуалната възможност да представи писмени доказателства, доказващи оспорената компетентност и в частност, доказателства за авторството и датата на полагане на подписи върху предложението.
В касационното производство дирекция „ОДОП“ – гр. С., без да е била задължена, е депозирала спесимен от подписа на В. В. (л. 4), но същевременно не е представила образец от подписа на министъра на финансите или на съответното лице, което е положило подписите върху предложението, въпреки съществуващите споровете по този въпрос.
Следва да се съобрази и факта, че при наличието на два различни подписа, без посочено име на положилите ги лица, пълномощникът на дружеството обективно не е могъл да представи сравнителни образци или спесимени от авторите на подписите, каквито документи логично и не се намират във фактическата власт на жалбоподателя. В този смисъл са основателни доводите на касатора, че по делото не са установени датата на даване на съгласие по чл. 68, ал. 7 ДПК отм. , нито лицето дало това съгласието, респективно в случаят не е доказано дадено съгласие от конкретно определеният орган и в кръга на неговите правомощия. Липсата на съгласие по чл. 68, ал. 7 ДПК отм. за продължаване на ревизията води до ненадлежно възлагане на ревизията след изтичане на срока по предшестващите АВДР, тоест ДРА в обжалваната му процесна част е издаден от материално некомпетентен орган. Липсата на съгласие препятства възможността за последващо удължаване на срока за ревизията, а оттук и за определяне на органа, компетентен да издаде ДРА, (вж. приетото от ВАС, I отд. в решение № 3632/18.03.2009 г. по адм. д. № 13791/08 г.).
Разноски: В първоинстанционното производство дружеството е направило разноски общо в размер на 2 650 лв., а в касационното производство - разноски в размер на 30 025 лева. С оглед на резултата по делото в полза на "Магинед" ЕООД следва да бъдат присъдени направените разноски.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 215, т. 2, чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение
РЕШИ:
О. Б. Р.
касационната жалба на "Магинед" ЕООД, притежаващо ЕИК 121293002
в частта,
съдържаща искане за отмяна на решението от 20.06.2011 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, „III – б“ състав, преструктуриран по силата на заповед № 1161/09 г. на председателя на СГС, постановено по адм. д. № 2724 по описа за 2005 г. на този съд, относно установения данък по чл. 36, ал. 2 ЗКПО отм. за 2001 г. за разликата
над
2 727, 38 лв. и относно лихвата за разликата
над
1 195, 20 лв., като
ПРЕКРАТЯВА
производството в
т
ази част
.
ОТМЕНЯ
, като неправилно решението от 20.06.2011 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, „III – б“ състав, преструктуриран по силата на заповед № 1161/09 г. на председателя на СГС, постановено по адм. д. № 2724 по описа за 2005 г. на този съд,
в частта
, отхвърляща жалбата на дружеството срещу ДРА № 381/07.01.2005 г., издаден от ТДД София – област, потвърден с решение № 1590/23.06.2005 г. на директора на РДД – гр. С. в
следните части
:
1. С която на „Магинед“ ЕООД са определени задължения по
ЗДДС отм.
общо главница в размер на 2 635 302, 25 лв. и лихви 413 902, 47 лева.;
2. С която е увеличен финансовия резултат на дружеството, в следствие на непризнати извършени разходи от него, за което допълнително са му определени -
данък върху печалбата
в размер на 165 690, 05 лв., ведно с лихви от 59 962, 89 лв. за 2001 г. и в размер на 608 473, 93 лв., ведно с лихвите от 136 643, 81 лв. за 2002 г.;
данък за общините
в размер на 91 231, 55 лв., ведно с лихви от 33 018, 98 лв. за 2001 г. и в размер на 450 721, 20 лв., ведно с лихвите от 101 217, 58 лв. за 2002 година.;
3. Данък по
чл. 36, ал. 2 ЗКПО отм. при източника
за 2001 г. в размер на 2 727, 38 лв., ведно с лихви от 1 195, 20 лв. и за 2002 г. в размер на 10 315, 32 лв., ведно с лихви от 3 203, 79 лв. и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА
нищожността на ДРА № 381/07.01.2005 г., издаден от ТДД София – област, потвърден с решение № 1590/23.06.2005 г. на директора на РДД – гр. С. в следните части:
1. С която на „Магинед“ ЕООД са определени задължения по
ЗДДС отм.
общо главница в размер на 2 635 302, 25 лв. и лихви 413 902, 47 лева;
2. С която е увеличен финансовия резултат на дружеството, в следствие на непризнати извършени разходи от него, за което допълнително са му определени -
данък върху печалбата
в размер на 165 690, 05 лв., ведно с лихви от 59 962, 89 лв. за 2001 г. и в размер на 608 473, 93 лв., ведно с лихвите от 136 643, 81 лв. за 2002 г.;
данък за общините
в размер на 91 231, 55 лв., ведно с лихви от 33 018, 98 лв. за 2001 г. и в размер на 450 721, 20 лв., ведно с лихвите от 101 217, 58 лв. за 2002 година;
3. Данък по
чл. 36, ал. 2 ЗКПО отм. при източника
за 2001 г. в размер на 2 727, 38 лв., ведно с лихви от 1 195, 20 лв. и за 2002 г. в размер на 10 315, 32 лв., ведно с лихви от 3 203, 79 лева.
ОСЪЖДА
дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП да заплати на „Магинед“ ЕООД, с ЕИК 121293002, със седалище и адрес на управление гр. С., общ. Столична, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“, № 18А, разноски общо в размер на 2 650 лв. за първоинстанционното производство и общо в размер на 30 025 лв. - за производството пред ВАС, Осмо отделение.
Решението в частта, оставяща без разглеждане частта от касационната жалба и, прекратяващо производството по нея, подлежи на обжалване пред 5 - чл. състав на ВАС, в 7 - дневен срок от съобщаването му до страните. В останалата част решението е окончателно
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Р. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. М./п/ М. Р.
М.М.