№ 98/02.06.2017 г.Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на осемнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:Председател: Маргарита Соколова

Членове: Гълъбина Генчева

Геника Михайловаразгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 1797 по описа за 2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК.

Обжалвано е определение № 805/ 24.03.2017 г. по ч. гр. д. № 520/ 2017 г., с което Варненски окръжен съд е оставил без уважение частната жалба на П. И., частен съдебен изпълнител срещу отказ № 3/ 13.02.2017 г. на съдията по вписванията при Районен съд – [населено място] по молба вх. № 403/ 13.02.2017 г. за вписване на наложена възбрана по изп. д. № 20168830400077 върху 1/ 4 ид. части от един земеделски имот.

Определението се обжалва от съдебния изпълнител с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по процесуалноправния въпрос: каква е индивидуализацията на имота, която чл. 6, чл. 24 и чл. 26 от Правилника за вписванията изискват, откъм съдържание на акта на наложена възбрана върху земеделския имот, когато е описан чрез номер от картата на възстановената собственост. Касаторът счита въпросът обуславящ определението, а допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довода, че то противоречи на определение № 314/ 16.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4190/ 2016 г. на ВКС, ГК, Първо отделение. По същество се оплаква, че е постановено при съществено нарушение на цитираните разпоредби.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната касационна жалба с допустим предмет. Първо, определението решава въпрос по съществото на охранителното производство по вписване на възбраната като мярка в обезпечение на принудителното изпълнение на частното гражданскоправно притезание. Второ, за случая е неприложимо ограничението от чл. 274, ал. 4 ГПК –...