Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. А. К. против въззивна присъда № 210/ 17.12.2008 год. по в. н.о. х.д. № 508/08 година на Окръжен съд-гр. С. З. В жалбата и допълнението към нея, съобразно чл. 351, ал. 3 НПК, поддържана в съдебно заседание, са релевирани всички основанията по смисъла на чл. 348, ал. 1 НПК. Заявено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и упражняване правомощието по чл. 354, ал. 1, т. 2, пр. последно НПК.

Настоящата инстанция е сезирана и с жалба на подсъдимия И. П. М., в която, включително и в допълнението към нея, е поставен акцент върху процесуалната незаконосъобразност на въззивната присъда. Отправено е искане за отмяната й и оправдаване на касатора по предявеното му обвинение. Подсъдимият М. не участва лично и чрез процесуален предстовител в касационното производство.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите.

Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на атакувания съдебен акт, в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, намира следното:

С въззивната присъда е отменена присъда № 76и /13.06.2008 год. по н. о.х. д. № 458/08 год. на Районен съд-гр. Казанлък и постановена нова, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите за извършено престъпление по смисъла на чл. 339 ал. 1 НК и наложено наказание - на К. в размер на една година лишаване от свобода, при условията на чл. 66, ал. 1 НК, с тригодишен изпитателен срок, а на М. – 9 месеца, условно, с тригодишен изпитателен срок. Съдът, на основание чл. 53, ал. 1, б”а” НК е отнел в полза на Държавата инкриминираните боеприпаси.

С първоинстанционната присъда подсъдимите К. и М. са признати за невинни и оправдани по предявеното им обвинение за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 НК.

по довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила

Оплакването е неоснователно. При съблюдаване на процесуалните изисквания, е съставен атакувания от касаторите протокол за доброволно предаване. Не може да бъде възприето виждането, че липсата на протокол за претърсване и изземване, свързан с такова процесуално-следствено действие в офиса на К., внася съмнение по отношение местонахождението на инкриминираните боеприпаси, мястото и начина на предаването им / в дома му или РПУ/, поради недвусмисленото отбелязване в протокола и показанията на свид. Стоев. Не отговаря на истината твърдението, че в мотивите съдът е излязъл вън от рамките на обвинението, обсъждайки намерените документи за самоличност у К., защото е посочен само повода за посещение в дома му, без да се мотивира друга престъпна дейност. Предявените на подсъдимите боеприпаси по реда на чл. 284 НПК, съставения протокол по чл. 110 НПК и дадените обяснения във връзка с това от К. и П., са свидетелство за разпознаването им като вещи, свързани с тях двамата и всички възражения за липсата на индивидуализация, конкретизиране, идентификация по вид и брой на инкриминираните вещи, са несъстоятелни.

по довода за допуснато нарушение на материалния закон.

При установената фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно. По отношение на касатора К., са изложени в достатъчна степен съображения за съставомерност от обективна страна по отношение и на двете форми на изпълнително деяние -”придобил” и „държал”. Вън от всякакво съмнение е придобиването им от другия подсъдим, като е без значение вида на правната сделка, сключена между К и още по-малко - дали същата има възмезден характер. Началният момент на придобиване, съдът е приел –м. септември 2007год., като най-благоприятен за дееца, а по отношение на държането - те са намерени у него. За да бъде осъществен състава на посоченото престъпление е необходимо инкриминираните боеприпаси да са се намирали във фактическа власт на дееца. Безспорно установено по делото е, че касаторът К. е притежавал разрешение за огнестрелно оръжие и боеприпаси - до 50бр. по смисъла на чл. 7 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси. На извън това разрешение в негова реална власт-трайна и продължителна/съобразно заявеното от свидетеля С/, са се намирали инкриминираните боеприпаси.

Несъстоятелни са доводите за търсене на административно-наказателна отговорност на К., изключваща наказателната такава. По смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 1 от ППЗКВВООБ, на лицето е издадено разрешение за притежаване на огнестрелно оръжие, придружено с 50 бр. боеприпаси, възможност, която се предоставя на физически лица за самоотбрана, поради което съществува законова забрана за издаване на разрешение над този размер. Големият брой боеприпаси и продължителния период, през който е осъществена дейността, води до извод за по-висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, за престъпно посегателство, а не за административно нарушение.

Несъмнено подсъдимият П е осъществил престъпния състав по чл. 339, ал. 1 НК, при форма на изпълнително деяние”предал”. Независимо от начина, по който е придибил инкриминираните боеприпаси, при липсата на надлежно разрешение, той ги е предал на другия подсъдим, а не на съответните органи, съобразно законовото задължение.

Наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода, при явен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, условно, са справедливи. Облекчаване на наказателно-правното им положение, би било с нищо необравдан либерализъм, който ще се яви в разрез с целите на наказанието в личен и обществен план.

Поради изложеното, касационната инстанция намира, че жалбите на подсъдимите, като неоснователни, следва да бъдат оставени без уважение, а атакувания съдебен акт - в сила, като правилен и законосъобразен.

Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 210/17.12.2008 год., постановена по в. н.о. х.д. № 508/08 год. на Окръжен съд-гр. С. З.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: