№ 471/12

София, 24.01.201

В ИМЕТО НА НАРОДА

гражданско отделение в открито съдебно заседание на трети

ЧЛЕНОВЕ: К. А.

Л. А.

При участието на секретаря Д. Ц. като разгледа докладваното от съдия К. А.

Л. К. Х., М. К. С. и А. П. С. са подали касационна жалба срещу решение № 107 от 30.11.2011 г. по гр. д. № 243 от 2011 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 136 на Бургаски окръжен съд от 09.05.2011 г., постановено по гр. д. № 831 от 2008 г.

С определение № 763 от 18.09.2012 г. по гр. д. № 308 от 2012 г. на ВКС, Първо отделение е допусната касационна проверка на решение № 107 от 30.11.2011 г. по гр. д. № 243 от 2011 г. на Бургаския апелативен съд

следва ли гражданския съд, разглеждащ спор за собственост върху недвижим имот да вземе предвид и да зачете обвързващата материална сила на съдебното решение по чл. 4 ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. благоустройствени закони; допустимо ли е гражданския съд, разглеждащ спор за собственост върху недвижим имот да приеме, че към датата на реституцията му със съдебен акт този имот не е съществувал като самостоятелен обект; възможно ли е гражданския съд, разглеждащ спор за собственост върху недвижим имот да приеме, че отразеното в реституционното решение състояние в имота не отговаря на фактическото положение.

Ответникът И. Д. Ш. е представил отговор по касационната жалба, в който взема становище за недопустимост на касационното обжалване по поставените в изложението въпроси, Претендира заплащане на разноските, изразяващи се в адвокатски хонорар, документиран с договор за правна защита и съдействие с.Б, № 125997 в размер на 1 500 лв. и хонорар от 1 200 лв.

Ответниците Л. С. Г., П. Д. Д. и В. Д. Х. не са взели становище.

Ответника Д. И. Ш. навежда довода за недопустимост на иска, респ. на постановеното решение поради: предявяването му при липса на правен интерес от установяването на квотите от съсобствеността; на второ място поради наличието на пресъдено нещо по решение № 1541 от 8.01.2007 г. по гр. д. № 2265 от 2005 г. на ВКС, ІV г. о. и по други решения; инвокира довод за недопустимост на иска поради липса на годен обект и на последно място не е налице твърдение за нарушено материално право, т. е. отново аргумента за липса на правен интерес. Втория довод при условията на евентуалност е и за неоснователност на жалбата защото счита касаторите подържат несъстоятелната теза за реално съществуващ обект - южен близнак, правейки смешение между понятията за съществуване на имотите в непроменен вид и за съществуването им до размерите при които са отчуждени. Претендира разноски в размер на 1200 лв. документирани с договор за правна защита и съдействие с. Б № 126017.

Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени наведените доводите да страните и данните по делото приема следното:

Касационната жалба е допустима защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, постановен от въззивната инстанция, който е неблагоприятен за тях, в законният едномесечен срок. Касационната проверка е допусната на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените по - горе въпроси. Настоящият състав обаче счита, че по поставените въпроси съществува съдебна практика, формирана с решения по чл. 290 ГПК и във въззивното решение са дадени отговори на тези въпроси в съответствие с нея.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Предмет на касационната проверка е решението на въззивният съд по предявен от касаторите положителен установителен иск за собственост върху 1300/ 1 600 идеални части от сутерена, партера и мецанина на масивна сграда – южен близнак, находяща се в [населено място], [улица], със застроена площ от 90.09 кв. м. Предявеният иск е допустим и не се отнася до установяването на размера на квотите на страните от имота, а съгласно чл. 97, ал. 1 ГПК отм. или чл. 124, ал. 1 ГПК е предявен за установяване на съществуващото правоотношение на съсобственост на наследниците на А. П. К. срещу наследниците на нейните трима братя К., Д. и Д. П. Д. и сестра й А. П. Д.. По делото липсва спор, че братята са били собственици на северния близнак, който е изграден през 1935 г. и отчужден по ЗОЕГПНС, а сестрите на южния близнак, изграден през 1938 г. и отчужден по ЗПИНМ. През периода когато имотите са били държавен е извършено преустройство, което е довело до тяхното сливане чрез премахване на разделителни стени и две стълбища и и запазване и преустройство на северното като общо стълбище, което обслужва мецанина и първия етаж. Макар спора между страните да е воден многократно липсва сила на “пресъдено нещо” тъй като липсва пълна тъждественост на спорното право по настоящето дело със спорното материално право по предходните дела.

В хода на производството ищците – касатори са твърдяли, че макар да е налице сливане на обектите с тези, които са аналогични и се намират в северния близнак, юридически съществува самостоятелен обект на който те са съсобственици при заявените в исковата молба части.

Основният въпрос, който е поставен е дали при определянето на обособеността на даден недвижим имот като самостоятелен от значение е фактическото състояние на обекта или предимство следва да се даде на юридическият му статус, съгласно решението на административният съд за възстановяване на собствеността след отмяна на отчуждаването, което е извършено по реда на благоустройствените закони. По делото безпротиворечиво са изяснени два факта: с решение от 8.06.1995 г. по гр. д. № 284 от 1994 г. на Бургаския окръжен съд, което е влязло в сила е отменено отчуждаването на южният близнак, заедно с идеална част от дворното място. На второ място от изслушаните по делото експертизи се установява, че след отчуждаването на южния близнак е извършено преустройство е извършено сливане на двете сгради южен и северен близнак и са формирани общи обекти, които съществуват и сега и са разположени на партера – магазин. Новият обект е макар и незначително различен по площ и разпределение от първоначално предвидените, а на мецанина, помещенията са функционално свързани с тези на бившия северен близнак, Премахнати са самостоятелните стълбища на всяка от двете бивши сгради и е било формирано едно ново, обслужващо цялата сграда, включително и надстроените етажи.

Настоящият състав споделя извода на съдилищата, че статуса на обекта следва да се възприеме въз основа на фактическото му състояние към настоящия момент. Състава на ВКС, както и предходните съдилища приема, че не съществува самостоятелен обект на собственост, а е възникнала съсобственост при наличието на правната фигура на чл. 95, ал. 2 от Закона за собствеността, тъй като новата вещ е създадена в резултат на преустройство и обединяване на две самостоятелни вещи по начин при които всяка от присъединените губи своето реално обособено значение и става част от цялото. Породило се е право на съсобственост в полза на всеки от касаторите и ответниците върху идеална част от новосъздадената вещ, като всяко право има самостоятелно съществуване, което се намира във връзка с правата на другите съпритежатели – съсобственици. Дяловете от съсобствеността ще са съразмерни на стойностите на отделните присъединени части.

Настоящия състав споделя разбирането и че страните са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. бл. закони, съобразявайки се, че с това решение се отменя отчуждаването на имот одържавен по благоустройствените закони, а не се определя неговия фактически статус. В този смисъл е и разсъждението в предпоследният абзац от атакуваното решение, което се споделя и от настоящия състав.

Касаторите дължат на ответниците И. Д. Ш. и на Д. И. Ш. разноските така както са документирани в настоящата инстанция – съответно 2 700 лв. и 1 200 лв.

решение № 107 от 30.11.2011 г. по гр. д. № 243 от 2011 г. на Бургаския апелативен съд

Л. К. Х. с ЕГН [ЕГН] М. К. С. с ЕГН [ЕГН] и А. П. С. с ЕГН. .... да заплатят разноски както следва: на И. Д. Ш. сумата 2 700 / две хиляди и седемстотин/ лева и на Д. И. Ш. сумата 1200 / хиляда и двеста / лева.