Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Агросим" ЕООД, гр. В., срещу решение №1594/20.07.2010 г. по адм. дело № 544/2010 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ №270900189/ 27.07.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Ш., в частта, потвърдена с решение № 611 - А/22.01.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. В., при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отмяна на спорната част от РА.

Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. В., при ЦУ на НАП, не взима становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АС - Варна, е приел за установено, че на жалбоподателя законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по 5 броя фактури, издадени съответно на 01, 02, 03, 04 и 05 .08.2004 г. от ЕТ "Мастик 39 - С. М.", гр. В. за продажба на 5 броя овчарници. Доставчикът е дерегистриран по ЗДДС отм. , считано от 05.08.2004 г., а правото на собственост върху овчарниците е прехвърлено на 23.08.2004 г. с нотариален акт, като в него е уговорено паричната сума от продажбата да бъде изплатена на трето лице, за погасяване на задължение на продавача по договор за заем. Към датата на осъществяване на данъчното събитие - датата на прехвърляне на правото на собственост съобразно чл. 25, ал. 1 ЗДДС отм. доставката не е била облагаема, тъй като доставчикът вече не е регистрирано по ЗДДС отм. лице, поради което липсва предпоставката по чл. 64, ал. 1, т. 3 ЗДДС отм. за възникване на право на приспадане на данъчен кредит и е налице и основанието за отказ на това право по чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС отм. . По оспорените от жлабподателя данъчни задължения по ЗДДС отм. за м. 03.2007 г. и м. 04.2007 г. същите са в размера, деклариран от жалбоподателя по съответните справки - декларации, но тъй като не са внесени своевременно, е начислена и лихва за забава, считано от 15 - то число на следващия месец за всеки от периодите до 27.07.2009 г. на основание чл. 175, ал. 1 ДОПК. По образуваното изпълнително дело към датата на издаване на РА на 27.07.2009 г. не са били постъпили плащания, поради което правилно е определен периодът, за който се дължат лихви за забава и размерът им. На жалбоподателя законосъобразно и в съотвествие с чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС е отказано и право на приспадане на данъчен кредит по 11 броя фактури на "Стин" ЕООД за данъчни периоди м. 06 - м. 09.2007 г. с предмет на доставките: авансово за строително - монтажни работи /СМР/, приключване на СМР, жито, керемиди, пшеница зърно, цигли поради липса на реалноста на доставките на услуги и стои. По отношение на липсата на реалност на доставката на услуги - СМР съдът е посочил, че представените доказателства - договор за извършване на СМР и протокол за установяване на завършването на СМР от 30.09.2007 г. не съдържат данни за вида на извършените работи. Съставените през следващата календарна година сметки за изплатени суми и служебна бележка от доставчика са с дата след смъртта на управителя му и едноличен собственик на капитала, който би следвало да ги е подписал, поради което съдът не ги е кредитирал. По отношение доставката на родово определени вещи, не са представени каквито и да е било доказателства, че правото на собственост върху тях е прехвърлено на жалбоподателя чрез отделяне на вещите, съответно транспортирането и предаването им на жалбоподателя.

Съдът правилно е определил датата на данъчното събитие по покупко - продажбите на овчарници и това е датата на прехвърляне на правото на собственост върху недвижимия имот с нотариален акт съобразно чл. 25, ал. 1 т. 1 ЗДДС отм. . С оглед изложените факти няма предходно авансово плащане на по-ранна дата, поради което не е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДДС отм. . Не е налице хипотезата на чл. 26, т. 1 ЗДДС отм. , както твърди касаторът - а именно при фактическо предоставяне на стоки под отлагателно условие, когато при изпълнение на условието или изтичането на срока се прехвърля собствеността. Дори и да се приеме, че купувачът е влязъл във владение на овчарниците по-рано, то правото на собственост се прехвърля само и единствено с нотариалния акт за покупко - продажба, а не с изпълнение на условие или изтичане на срок. Съдът правилно е посочил, че при доставка от нерегистрирано по ЗДДС отм. лице е налице хипотезата на чл. 64, ал. 1, т. 3 ЗДДС отм. - доставката не е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие съобразно дефиницията на чл. 32 ЗДДС отм. , тъй като не е извършено от данъчнозадължено лице по ЗДДС отм. . Съдът не се е позовавал на разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС отм. относно тези доставки, а единствено неговото решение е предмет на касационна проверка, поради което оплакванията за неправилно приложение на този текст са неотносими.

По отношение на данъчните задължения за м. 03. и 04.2007 г. органът по приходите е установил като размер декларираното по СД. Касае се за установяване на вече декларирания размер, а не за повторно определяне на същия размер данък. Съдът правилно е приел, че липсата на плащане по изпълнителното дело към датата на издаване РА, сочи на правилно установяване на периода, за който се дължат лихви за забава - от изискуемостта на всяко от задълженията до датата на издаване на РА и размерът е определен правилно.

По отношение спорната реалност на доставките на услуги - СМР и стоки - родово определени вещи от "Стин" ЕООД за 2007 г. съдът правилно е посочил, че осчетоводяването на фактурите от доставчика само по себе си не доказва извършването на фактурираните строително-монтажни работи по смисъла на чл. 9 ЗДДС и прехвърлянето на право на собственост на родово определените вещи - строителни материали и селскостопанска продукция по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Съдът правилно не е кредитирал представените частни документи, които с оглед датата на издаването си, вписана в тях, би следвало да носят подписа на починало лице към датата на издаване . Отделно от това за твърдените извършени строително - монтажни работи на стойност 119 000 лева без ДДС по договор без конкретизацията им, в който е вписано, че изпълнителят няма право да променя цената, или 155 000 лева по приемо - предавателен протокол по ремонта на овчарници , /при обща стойност на всичките овчарници по нотариален акт - 14 139, 60 лв./, би следвало да има достатъчна индивидуализация на извършените услуги и приемането им, каквато липсва по делото.Правото на собственост върху вещи определени по своя род съобразно чл. 24, ал. 2 ЗЗД се прехвърля при отделянето им по съгласие на двете страни от общото количество или предаването им. Липсват доказателства за което и да е било от тези две обстоятелства - приемателни протоколи, кантарни балажки, доказателства за транспортиране на стоката и т. н. Съдът правилно е преценил, че липсва предпоставка по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС - липсва извършена услуга по смисъла на чл. 9 ЗДДС и получена стока по смисъла на чл. 6 ЗДДС .

С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение №1594/20.07.2010 г. по адм. дело № 544/2010 г. на Административен съд - Варна . Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. К./п/ М. Д. А.Д.